@@@@@@@@@@@@@@@@@
- Господи, защо си позволил да израсна тук между скалите, високо в планината? Аз съм Слънчоглед и моето място е долу в нивата при моите събратя! Чувствам се самотно! Едва устоявам на силния вятър! Огън пада от небето около мен! Гръмотевиците ме стряскат денем и нощем!
@ Ти си саморасляк!
- Каква е ползата от саморасляк в планината?
@ Кажи, каква е ползата от слънцето, което самотно броди по небето?
- Изпълва с топлина и любов корените ми, стеблото и цветовете ми!
@ Каква е ползата от едва църцорещо поточе сред безводната пустош?
- Утолява жаждата на ожаднелите!
@ Ти, Слънчогледе, си повече от слънцето и водата за Човека! Ти си смисъла на неговия живот. Когато Той те зърне между пукнатините на скалите, вижда в теб своя живот и живота на цялата Вселена. Ти си и Детото в него, и Мъжът, и Жената.
- Но аз съм сам, един самотен Слънчоглед, който често рони сълзи! Искам другарче!
@ Получаваш го! Веднага! Сега! Искам от теб обаче сам да го отгледаш, сам да го възпиташ, за да слеете двете личности в ЕДНО!
- Но, нали всеки саморасляк е различен, уникален, неповторим!
@ Събери ги! Техният сбор прави число.
- Божествено число?
@ И да, и не! Събери двете единици!
- 11 – просветна ми!
Това е Нашето число!
@ Това е вашата споделена радост - вашето щастие!
Внезапен гръм
разтърсил планината,
ослепителна светкавица разкъсала облаците,
топъл вятър навел зеления ствол. Целунал земята
и една негова сълза повлякла след себе си узряло семенце.
То се изронило близо до корените на Слънчогледа.
На сутринта той видял пробивът
на един нов
кълн.
@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
© Ангел Всички права запазени