@@@@@@@@@@@@@@@@@

      - Господи, защо си позволил да израсна тук между скалите, високо в планината? Аз съм Слънчоглед и моето място е долу в нивата при моите събратя! Чувствам се самотно! Едва устоявам на силния вятър! Огън пада от небето около мен! Гръмотевиците ме стряскат денем и нощем!

      @ Ти си саморасляк!

      - Каква е ползата от саморасляк в планината?

      @ Кажи, каква е ползата от слънцето, което самотно броди по небето?

      - Изпълва с топлина и любов корените ми, стеблото и цветовете ми!

      @ Каква е ползата от едва църцорещо поточе сред безводната пустош?

      - Утолява жаждата на ожаднелите!

      @ Ти, Слънчогледе, си повече от слънцето и водата за Човека! Ти си смисъла на неговия живот. Когато Той те зърне между пукнатините на скалите, вижда в теб своя живот и живота на цялата Вселена. Ти си и Детото в него, и Мъжът, и Жената.
      - Но аз съм сам, един самотен Слънчоглед, който често рони сълзи! Искам другарче! 

      @ Получаваш го! Веднага! Сега! Искам от теб обаче сам да го отгледаш, сам да го възпиташ, за да слеете двете личности в ЕДНО!

      - Но, нали всеки саморасляк е различен, уникален, неповторим!

      @ Събери ги! Техният сбор прави  число.

      - Божествено число?

      @ И да, и не! Събери двете единици!

      - 11 – просветна ми!
      Това е Нашето число!

      @ Това е вашата споделена радост - вашето щастие!



Внезапен гръм
разтърсил планината,
ослепителна светкавица разкъсала облаците,
топъл вятър навел зеления ствол. Целунал земята
и една негова сълза повлякла след себе си узряло семенце.
То се изронило близо до корените на Слънчогледа.
На сутринта той видял пробивът
на един нов
кълн.


@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@