Признавам си...
…
Глътка мартини...
Не трябва да мисля за теб,
а нахлуваш бепощадно в мислите ми...
Защо?
Нали всичко „уж” свърши?
А не можем да избягаме от себе си...
Живеем на ръба...
И се гониме и търсим...
И до кога така???
Защо няма мир в душата ми?
Гласовете крещят.
Това е война.
На моите мисли за теб срещу моите мисли за мен...
Мартини... следваща глътка...
Трябва да мога да спра...
Нали някога бях силна?
А защо не мога сега?
Защо?
Защо ме подлудяваш така?
Затварям очи - и те виждам...
Чувам гласа ти...
Смехът ти пулсира в ушите ми...
Заспивам - и ти си в съня ми...
Отварям очи – но пак тебе усещам...
Просто ти си навсякъде...
В мислите и сънищата...
В сълзите ми...
Поредната глътка мартини...
Липсваш ми...
Знаеш ли?
Просто ужасно ми липсваш...
Сълзи...
Мартини...
Някога чаках и се молех
само да ми звъннеш по телефона
и това ме спасяваше тогава...
А сега ме е страх...
Страх, че когато те чуя, усещаш моята слабост...
Страх ме е, че ти знаеш това.
Последната глътка мартини...
Предавам се...
не мога да спра...
Изтощена до безсъзнание.
Признавам си...
Просто те искам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Всички права запазени
