stillissimo (Наташа)
4 19
29.05.2011 г., 0:34 ч.

Признавам си... 

  Есета » Любовни
2856 0 8
1 мин за четене

…

Глътка мартини...

 

 Не трябва да мисля за теб,

а нахлуваш бепощадно в мислите ми...

Защо?

Нали всичко „уж” свърши?

А не можем да избягаме от себе си...

Живеем на ръба...

И се гониме и търсим...

И до кога така???

Защо няма мир в душата ми?

Гласовете крещят.

Това е война.

На моите мисли за теб срещу моите мисли за мен...

 

Мартини... следваща глътка...

 

Трябва да мога да спра...

Нали някога бях силна?

А защо не мога сега?

Защо?

Защо ме подлудяваш така?

Затварям очи  - и те виждам...

Чувам гласа ти...

Смехът ти пулсира в ушите ми...

Заспивам - и ти си в съня ми...

Отварям очи – но пак тебе усещам...

Просто ти си навсякъде...

В мислите и сънищата...

В сълзите ми...

 

Поредната глътка мартини...

 

Липсваш ми...

Знаеш ли?

Просто ужасно ми липсваш...

 

Сълзи...

 

Мартини...

 

Някога чаках и се молех

само да ми звъннеш по телефона

и това ме спасяваше тогава...

А сега ме е страх...

Страх, че когато те чуя, усещаш моята слабост...

Страх ме е, че ти знаеш това.

 

 Последната глътка мартини...

 

Предавам се...

не мога да спра...

Изтощена до безсъзнание.

Признавам си...

Просто те искам...

© Наташа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??