Признавам си...
…
Глътка мартини...
Не трябва да мисля за теб,
а нахлуваш бепощадно в мислите ми...
Защо?
Нали всичко „уж” свърши?
А не можем да избягаме от себе си...
Живеем на ръба...
И се гониме и търсим...
И до кога така???
Защо няма мир в душата ми?
Гласовете крещят.
Това е война.
На моите мисли за теб срещу моите мисли за мен...
Мартини... следваща глътка...
Трябва да мога да спра...
Нали някога бях силна?
А защо не мога сега?
Защо?
Защо ме подлудяваш така?
Затварям очи - и те виждам...
Чувам гласа ти...
Смехът ти пулсира в ушите ми...
Заспивам - и ти си в съня ми...
Отварям очи – но пак тебе усещам...
Просто ти си навсякъде...
В мислите и сънищата...
В сълзите ми...
Поредната глътка мартини...
Липсваш ми...
Знаеш ли?
Просто ужасно ми липсваш...
Сълзи...
Мартини...
Някога чаках и се молех
само да ми звъннеш по телефона
и това ме спасяваше тогава...
А сега ме е страх...
Страх, че когато те чуя, усещаш моята слабост...
Страх ме е, че ти знаеш това.
Последната глътка мартини...
Предавам се...
не мога да спра...
Изтощена до безсъзнание.
Признавам си...
Просто те искам...
© Наташа All rights reserved.
