10.03.2008 г., 19:39

Пролетна импресия

2.1K 0 7
      Ела с мен, мое щастие, и виж как се раззеленява сега гората. Как природата се възражда всеки ден в прегръдката на живителната пролет. Подай ми ръка да те заведа до планинския поток, пенливо подскачащ между скалите. Усещаш ли вечната любов - движещата сила на нещата, плода на висшата духовност. Тя е навсякъде около нас. Погледни все още заснежените планински върхове, колко са величествени и красиви. Те са нашите свидетели, дошли от миналото и устремени към бъдещето. Наблюдавай белите кълбовидни облаци, накъде ли са се отправили в този час... Слушай песента на веселите птици, гледай полета им и се наслаждавай на свободата им. Сред тази вълшебна картина искам да ти кажа и няколко пролетни думи...
      Обичам смеха ти, обичам мислите и думите ти, обичам ръцете и сърцето, които творят красота, обичам очите ти, обичам тялото ти, обичам желанието ти към мен, онова необузданото и изпепеляващо желание, превръщащо ме в опъната струна. Ще те изгарям вечно с огнената си страст. Ще те издигна в небесата с една влудяваща проникваща целувка и няма да ти остане сила дори да ми кажеш: "Искам още!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...