10 мар. 2008 г., 19:39

Пролетна импресия 

  Эссе » Любовные
1778 0 7
      Ела с мен, мое щастие, и виж как се раззеленява сега гората. Как природата се възражда всеки ден в прегръдката на живителната пролет. Подай ми ръка да те заведа до планинския поток, пенливо подскачащ между скалите. Усещаш ли вечната любов - движещата сила на нещата, плода на висшата духовност. Тя е навсякъде около нас. Погледни все още заснежените планински върхове, колко са величествени и красиви. Те са нашите свидетели, дошли от миналото и устремени към бъдещето. Наблюдавай белите кълбовидни облаци, накъде ли са се отправили в този час... Слушай песента на веселите птици, гледай полета им и се наслаждавай на свободата им. Сред тази вълшебна картина искам да ти кажа и няколко пролетни думи...
      Обичам смеха ти, обичам мислите и думите ти, обичам ръцете и сърцето, които творят красота, обичам очите ти, обичам тялото ти, обичам желанието ти към мен, онова необузданото и изпепеляващо желание, превръщащо ме в опъната струна. Ще те изгарям вечно с огнената си страст. Ще те издигна в небесата с една влудяваща проникваща целувка и няма да ти остане сила дори да ми кажеш: "Искам още!"

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??