Пролуките в пространството

„Ще се стрелна покрай Орела…“, в една от книгите на Карлос Кастанеда има такова заклинание, смята се че войнът, който иска да достигне свободата, даже на Орела не трябва да бъде подчинен. Орелът е Световният разум, който е подредил вече съществуващите неща. Но ето че има и по-добро от „Орела“, - свободата.

Ако човек излезе на разходка, трябва ли да смята, и да си въобразява, че може да мине откъдето си иска, ходейки по улицата. Формално погледнато, да, такава свобода той има – но от енергетична, или по-точно - от психоенергетична гледна точка, разлики в траекториите на движение със сигурност съществуват. Но за да се осъзнаят те, човек трябва да осъзнае първо, че в света съществува непрестанна борба за енергия, за внимание, за надмощие, и тази борба не е в повечето случай осъзната, тя е подсъзнателна.

Движиш се по улицата, и пред теб по същата линия на движение се движи човек, или след теб върви човек, искаш да преминеш улицата, трябва да се съобразиш не само с превозните средства, с колите, но и с хората, които се движат наоколо. Ако например пресечеш пътя на човека на близко разстояние, само на няколко метра, ти автоматично влизаш в контакт с него. Ако е след теб и е наблизо, това е също контакт, същото е и когато той е пред теб. Дори може да се каже, че и да не са толкова близо до теб хората, дори когато дистанцията е по-голяма, стига да не е огромна, това е пак контакт поради това, че линията им на движение съвпада.

Указаните дистанционни „контакти“ не са безобидни, и ако човекът е с по-ниска енергетика, той със сигурност ще „иска“ подсъзнателно да вземе енергия от теб, ще иска да те смъкне надолу, до неговото по-ниско ниво, а ако е обратното, това пък е благоприятно за теб. И твоята подсъзнателна цел също е подобна, да се върнеш от разходката с (+), а не с (-). Затова, като осъзнаеш такава опасност, т.е. когато искат да вземат психическа енергия от теб, а ти нямаш, или не искаш да даваш енергия, измести се от тази линия на движение – мини на паралелна, успоредна линия, което означава - независима линия на движение.

А пък когато минаваш неизбежно много близко до даден човек, особено при рязко пресичане на неговата линия на движение, обезателно го погледни и поздравѝ, защото той ти прави в този момент услуга – ти му пресичаш пътя. А в случай, че това е неприемливо за теб, да му окажеш такова почитание, тогава не пресичай в голяма близост пътя му. Това до тук се отнасяше за движението през деня.

От друга страна, за разходката вечер, може да се каже, че особена опасност представляват, странно, но вярно – фаровете на колите, - идва кола срещу теб и свети с фара си право и категорично в лицето ти, това, колкото и странно да звучи, е психологически унизително за теб, това е намеса в твоето естество… Нещо такова се усеща, поне аз така го чувствам. В такъв случай е нужно да се изместиш в страни, най-малкото, а още по-добре ще бъде да се обърнеш с гръб, стоейки на тротоара, докато колата, или друго превозно средство, отмине. Светящите фаровете в гръб не са опасни, стига да стоиш на-, или да се движиш по безопасно място.

Постъпвайки така, съобразявайки с тези прости неща, имаш шанс, твоята дневна или нощна разходка да бъде успешна, което означава да бъде не изразходваща, а съхраняваща и даже увеличаваща енергията ти, процедура. Общото правило е такова – „движѝ се по паралелни, т.е. успоредни линии, избягвай нежеланите срещи-сблъсъци, уважавай хората като себе си при движение по улицата, пази се да не те смъкват надолу, и помни правилото: „В каквото се взираме, в него се превръщаме““

И още един важен психологичен момент, на който обръщам вашето внимание тук - смятайте дисхармоничните звуци за враждебни, и реагирайте вътрешно на тях, окачествявайки ги в себе си твърдо като враждебни. Не ги оправдавяйте, казвайки „те нямат отношение към мен“, а трябва да се знае, че те се отнасят пряко до вас, и вашето отношение трябва да бъде съответно. Те са агресивни, те нападат, и затова условно казано, тези звуци, (или други агресивни, незасягащи ни привидно дисхармонични действия на хората, и на младежите също ) би трябвало да се окачествяват като вражески, или най-малко даващи повод за внимателно изучаване.

Тези сигнали подлежат на адекватна вътрешна реакция от наша страна. 

При такава разходка, или при подобно движение в пространството, всеки поглед, всеки звук трябва да се отчитат, и да се реагира на тях, и то преди всичко вътрешно. Сменѝ траекторията на движение, сменѝ, ако трябва направлението, не влизай в енергетична т.е. в психологична зависимост чрез неправилно движение, или пресичане.

Имай пред вид, че хората, движейки се по улиците, непрестанно играят все едно на „шах“, или на "карти" - и ако не внимаваш е възможен за теб временен „мат“.

Лесничея           

3 март 2021 г.