Да простиш значи ли да обичаш? И да обичаш значи ли да прощаваш? Сложен въпрос, на който мнозина биха могли да отговорят, но не със сърцето си. В ежедневието си човек не се замисля замисля за връзката между обичта и прошката, а напротив ... трябва. Прошката лежи на дъното на любовта. Хората казват, че лъжата е тази, която може да провали любовта. Това не е така. Любовта е по-силна от всичко(както пее Лили Иванова в една от своите песни J ). А прошката седи над лъжата. Да простиш на човека, когото обичаши който те обича, показва наистина колко държиш на него и на любовта ви. Ала дали прощаваме само до толкова, до колкото обичаме? Всеки трябва да умее да прощава и на неприятелите си. Та именно една такава прошка понякога седи на пътя между приятелство и омраза. Ти трябва да осъзнаеш, че в живота, за да получаваш, трябва да даваш. Пък и не случайно е казано “Всяко зло – за добро”.

Всеки изпитва нужда от любов. Всеки иска да бъде обичан и всеки иска да обича. Но не думите показват истинските чувства. Човек трябва да докаже любовта си. А именно прошката е най-добрата демонстрация. Когато прощаваш ... ти прощават и на теб. Понякога, за да не се стига до прошка ... просто трябва да се направи компромис. Компромисът е начин да се избегне искането на прошка в последствие, доказвайки отново, че държиш на някого, но не винаги може да се отстъпва.

Любовта няма граници, но прошката според мен се простира отвъд безграничността. Умението на този, който може да прощава и на неприятелите си, показва, че той е готов да се бори с реалния, обграждащия го свят. За да простиш, трябва да осъзнаеш какво значи думата “прошка”. Нейният смисъл не е скрит, но човек ако не се замисли, няма и да я разбере. Не можеш да прощаваш всичко. В много случаи любовта влияе на прошката. Ала те почти винаги са свързани. Да обичаш значи да можеш да прощаваш, но не трябва постоянно да търсиш прошка. Търсейки я постоянно от някого, означава че правиш прекалено много неща преди да помислиш, какво ще сториш на този, на когото после ще кажеш - “Прости ми!”. Няма безгрешни хора. Всеки моли за прошка поне веднъж в живота си. Но по-важно е не колко пъти молиш за нея, а колко пъти я получаваш. Понякога не осъзнаваш, че отхвърляйки молбата на някого за прошка, ти можеш да причиниш неимоверно страдание. Не винаги трябва да се водиш от максимата “каквото си надробиш – това ще сърбаш”, защото когато ти сгрешиш и не ти простят, осъзнаваш какво е чувството да си неразбран. Упованието на любовта помага, защото когато човек обича, прощава по-лесно, но не всичко. Понякога въпреки тежкото прегрешение, ти си този, който трябва да помисли и да се усети, че безгрешни хора няма и че човек се учи от грешките си. Когато обаче една грешка се повтаря, тогава възможността да не получиш прошка също се удвоява. Особено в любовта, където,както толкова лесно, така и толкова трудно можеш да получиш прошка, трябва да си много внимателен. Затова може да се каже, че прошката понякога можеш да получиш по-лесно от приятелите си, а дори и от неприятелите си, отколкото от близкия до теб човек. Често прошката е свързана с разкаянието. Когато този, от когото искаш прошка, вижда че съжеляваш наистина и си готов да не повтаряш отново греката си, той ще ти прост, вярвайки и разчитайки на твоята искреност.

Едно е сигурно. Да обичаш значи да умееш да прощаваш. Въпросът е “Да прощаваш значи ли че обичаш?”. Според мен необятността на любовта е зависима пряко от прошката. Това значи, че любовта далеч не е необятна. Прошката се простира извън границите на любовта. Човек трябва да осъзна, че когато обича, трябва да умее да прощава, ала не всичко може да се прости. Когато си изправен пред избора да простиш, на цената на едно приятелство, много внимателно си длъжен да премислиш нещата, за да не съжеляваш после цял живот. Може би едно от най-трудните неща в живота е, вместо да мразиш врага си, ти да му прощаваш. Затова трябва да се опитваш да прощаваш когато можеш. И да .. любовта е пряко свързана с прошката, но не прошката зависи от любовта, а напротив, любовта – от прошката.