Прости ми, защото съгреших...
Често пъти този недостатък ни кара да правим неща, които на практика отхвърляме.
Често пъти се питаме защо и също толкова често правим грешката да обвиняваме другите, а не самите себе си. Винаги смятаме, че нас ни боли повече, отколкото другите, че ние винаги страдаме и ни мачкат по всевъзможни начини. И докато се усетим, сме отново сами в празната стая, тефтерчето с телефонните номера е задраскано, снимките са скъсани, вратата е заключена...
Всъщност искам да мина на конкретната тема, без да правя повече заобиколки. Да, светът и животът понякога са наистина жестоки, но това не трябва да ни пречи да бъдем добри към себе си и останалите. Трудно е да кажеш това на човек, който е злопаметен. Има едно такова момиче и аз добре го познавам. Тихичко и добричко, понякога и страшно раздразнително друг път. По една или друга причина до сега върху него се бе изляла отрицателна енергия. Всъщност това стана малко по малко и тя го натрупваше вътре в себе си. Цялата злоба попиваше в съзнанието й и оставаше като мрачен спомен. Тя много пъти ми е споделяла, че не може да излее негативното върху друг човек, за да се освободи и затова винаги е мрачна и нещастна.
Не знам как бих могла да й помогна. Казах й да прости на тези, които са я наранили, но тя не знае как.
Доколкото ми е известно и най-големите гении са имали подобни пропуски, не са знаели, не са могли да разберат наглед простите неща.
Аз самата не зная как да й обясня какво е прошка и кога наистина си простил, кога това не са просто думи.
Ако някой знае как се прощава, моля Ви да пише, защото тя много страда. Благодаря Ви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Амелия Йорданова Всички права запазени
