Прости ми, защото съгреших...
Често пъти този недостатък ни кара да правим неща, които на практика отхвърляме.
Често пъти се питаме защо и също толкова често правим грешката да обвиняваме другите, а не самите себе си. Винаги смятаме, че нас ни боли повече, отколкото другите, че ние винаги страдаме и ни мачкат по всевъзможни начини. И докато се усетим, сме отново сами в празната стая, тефтерчето с телефонните номера е задраскано, снимките са скъсани, вратата е заключена...
Всъщност искам да мина на конкретната тема, без да правя повече заобиколки. Да, светът и животът понякога са наистина жестоки, но това не трябва да ни пречи да бъдем добри към себе си и останалите. Трудно е да кажеш това на човек, който е злопаметен. Има едно такова момиче и аз добре го познавам. Тихичко и добричко, понякога и страшно раздразнително друг път. По една или друга причина до сега върху него се бе изляла отрицателна енергия. Всъщност това стана малко по малко и тя го натрупваше вътре в себе си. Цялата злоба попиваше в съзнанието й и оставаше като мрачен спомен. Тя много пъти ми е споделяла, че не може да излее негативното върху друг човек, за да се освободи и затова винаги е мрачна и нещастна.
Не знам как бих могла да й помогна. Казах й да прости на тези, които са я наранили, но тя не знае как.
Доколкото ми е известно и най-големите гении са имали подобни пропуски, не са знаели, не са могли да разберат наглед простите неща.
Аз самата не зная как да й обясня какво е прошка и кога наистина си простил, кога това не са просто думи.
Ако някой знае как се прощава, моля Ви да пише, защото тя много страда. Благодаря Ви!
© Амелия Йорданова All rights reserved.
