Просто аз...

Разхождам се из коридорите на моята мисъл  и търся. Търся отговор, но не мога да получа. Този тъй сложен въпрос, на който търся отговор е. Кой съм аз? Разхождам се надолу по коридора и видях врата, на която пише. ''Архив на спомени''. Отварям и виждам едно дете изпълнено с радост и жаден за живота поглед. Това дете имаше мечти. Толкова много мечти, че когато го питаха "Какъв ще станеш, като пораснеш", то отговаряше така. "Имам толкова много желания, че е рано да му мисля". Интересуваше се от много неща. Наука, игри, филми и много други. Това малко момче ми припомни нещо важно. Не планирай нищо за по-дълъг срок от три месеца.

Както него и аз не зная какъв искам да стана.

  Продължих по пътя и виждам врата, на която пише "Настояще". С любопитство влязох в тази стая. Тя беше по-голяма по обем, но някак по-сива и скучна. Нямаше ги детските играчки, а бяха нахвърлени тетрадки и учебници. Най-интересното от стаята бе, че не бе със стени, а с огледала. Това показва отражението ми в моите мисли. Изглеждам пораснал на ръст. Малко или повече поумнял. Но едно не видях. Детския блясък в очите на огледалното отражение. Интересите изглежда са се променили. Най-тъжното за мен е, че на това отражение на мен самия му се беше наложило да е по-отговорно, стриктно и до някаква степен по-сдържано. Тогава открих една частица от пъзела, на който толкова озадачено търсих всички парчета. Донякъде вече си отговарям кой съм аз. Аз съм пораснало дете с окастрени мечти, но с по-ясни мисли и по-логични обяснения.

  Последната врата, която видях, беше заключена. На нея пишеше "Затворено за неопределен период". Тогава разбрах. Тази врата е врата на бъдещето. Накрая след този тежък мисловен и словесен процес открих отговор на въпроса "Кой съм аз?"

  Отговорът беше третата стая. Не мога да кажа кой съм, преди да съм минал и през трите врати. Има си време за всичко. Животът е нашият най-голям учител.