Sep 6, 2013, 11:32 PM

Просто аз...

2K 1 0
1 min reading

Разхождам се из коридорите на моята мисъл  и търся. Търся отговор, но не мога да получа. Този тъй сложен въпрос, на който търся отговор е. Кой съм аз? Разхождам се надолу по коридора и видях врата, на която пише. ''Архив на спомени''. Отварям и виждам едно дете изпълнено с радост и жаден за живота поглед. Това дете имаше мечти. Толкова много мечти, че когато го питаха "Какъв ще станеш, като пораснеш", то отговаряше така. "Имам толкова много желания, че е рано да му мисля". Интересуваше се от много неща. Наука, игри, филми и много други. Това малко момче ми припомни нещо важно. Не планирай нищо за по-дълъг срок от три месеца.

Както него и аз не зная какъв искам да стана.

  Продължих по пътя и виждам врата, на която пише "Настояще". С любопитство влязох в тази стая. Тя беше по-голяма по обем, но някак по-сива и скучна. Нямаше ги детските играчки, а бяха нахвърлени тетрадки и учебници. Най-интересното от стаята бе, че не бе със стени, а с огледала. Това показва отражението ми в моите мисли. Изглеждам пораснал на ръст. Малко или повече поумнял. Но едно не видях. Детския блясък в очите на огледалното отражение. Интересите изглежда са се променили. Най-тъжното за мен е, че на това отражение на мен самия му се беше наложило да е по-отговорно, стриктно и до някаква степен по-сдържано. Тогава открих една частица от пъзела, на който толкова озадачено търсих всички парчета. Донякъде вече си отговарям кой съм аз. Аз съм пораснало дете с окастрени мечти, но с по-ясни мисли и по-логични обяснения.

  Последната врата, която видях, беше заключена. На нея пишеше "Затворено за неопределен период". Тогава разбрах. Тази врата е врата на бъдещето. Накрая след този тежък мисловен и словесен процес открих отговор на въпроса "Кой съм аз?"

  Отговорът беше третата стая. Не мога да кажа кой съм, преди да съм минал и през трите врати. Има си време за всичко. Животът е нашият най-голям учител.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Тенев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...