15.02.2016 г., 18:21

Пустинята

1.2K 0 1

Поех към пустинята. Тук бе твърде студено за мен.

Поех към отвъдното, там бил Раят.

Боси са нозете ми, погледът е празен. Вървя без да се замисля за миналото.

Тънките ми пръсти разравят кървящи минали събития. И не усещам болка.

Поех към пустинята. А устните ми се напукаха от жажда. Пиех от сълзите си, солени като вълните.

Минало като минало. Любов като всяка друга. Страдание - само мое. Не го отстъпвам на никого, това е товарът, с който поех към горещото и далечното. За да оставя тежината му, някъде там, където казват ,че болката е Нирвана.

От устните бих запалила огън от целувки, от тялото- дарявам цялата нежност, на която съм способна, а косите ми проправят Пътека от тайни.

Тръгнах към пустинята. Горещината е непоносима. ... Нирвана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...