Първият ден
“It’s the first day of the rest of your life”. Човек се събужда един ден и решава да повярва в тези думи. Но дали? Дали може да отвори очи и да погледне деня с усмивка, да го приеме като ново и интересно приключение или тежестта от миналото и неприятните спомени и случки ще тежат и в този ден? Не е ли той просто същия като вчерашния, но с друга дата. Лицата са същите, местата са същите, чувствата са същите, всичко е еднакво, познато, болезнено. Тръните, забити по тялото ти, ще болят и днес. Разбитото ти сърце ще кърви и днес. Сивото ежедневие ще те преследва и днес, нали?! Това ли е твоят живот? Това ли е новият ден, началото на останалия ти живот?
“Да, благодаря ви за възможността. Оценявам го, но защо ми е? Някой попита ли ме дали искам това? Някой попита ли какво чувствам? Някой попита ли какво искам да видя? Някой разбра ли ме?”
Глас в пустиня, нали? Какво ти остава освен да чакаш и да се надяваш на нещо по-хубаво, на нещо по-добро. Да очакваш онзи ден, който ще бъде първият. Или просто бягай, бягай надалеч!
© Крейзи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това,че е първият ден,означава да забравиш всичко лошо и да продължиш напред,да погледнеш на света така,сякаш го виждаш за първи път и да се зарадваш на природата и на хората около теб.Нима нищичко хубаво не виждаш около себе си?Може би в момента си в депресия,но тя ще мине и отново ше забележиш красотата в живота
-
Много е хубаво!
-
Аз пък все си мисля, че знам кой е официалният език в България. Нито искам да си демонстрирам гимназиалните познания, нито задължавам някой да го чете или да го разбира.
След като съм сложила такова заглавие, сигурно има защо и е преценено! -
Всичко зависи от теб
It’s the first day of the rest of your life с това ще се събудя утре сутринта.Но по принцип човек помни само хубавите неща и аз не искам да загубвам паметта си.
И никой ден не е еднакъв с предишния - само така изглежда!
Някой попита ли ме дали искам това? - ти трябва да го приемеш и да го направиш хубаво
Някой разбра ли ме? - На някой каза ли?
Да очакваш онзи ден, който ще бъде първият. Или просто бягай, бягай надалеч! - Когато поискаш винаги ще стане и не е нужно да бягаш. -
Цитат:
" Някой попита ли ме дали искам това? Някой попита ли какво чувствам? Някой попита ли какво искам да видя? Някой разбра ли ме?” Глас в пустиня, нали?"
Лошо е наистина, че никой не те пита какво искаш.
Понякога си мисля, че дори и да изчезнеш от лицето на земята, никой няма да забележи липсата.
Колко си прав. -
За съжаление е така, трудно можеш да направиш нещо повече, освен да се надяваш и да чакаш...Но надеждата е велика, велика е и любовта...А скучното ежедневие може да се победи с безброй усмивки
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
