“It’s the first day of the rest of your life”. Човек се събужда един ден и решава да повярва в тези думи. Но дали? Дали може да отвори очи и да погледне деня с усмивка, да го приеме като ново и интересно приключение или тежестта от миналото и неприятните спомени и случки ще тежат и в този ден? Не е ли той просто същия като вчерашния, но с друга дата. Лицата са същите, местата са същите, чувствата са същите, всичко е еднакво, познато, болезнено. Тръните, забити по тялото ти, ще болят и днес. Разбитото ти сърце ще кърви и днес. Сивото ежедневие ще те преследва и днес, нали?! Това ли е твоят живот? Това ли е новият ден, началото на останалия ти живот?
“Да, благодаря ви за възможността. Оценявам го, но защо ми е? Някой попита ли ме дали искам това? Някой попита ли какво чувствам? Някой попита ли какво искам да видя? Някой разбра ли ме?”
Глас в пустиня, нали? Какво ти остава освен да чакаш и да се надяваш на нещо по-хубаво, на нещо по-добро. Да очакваш онзи ден, който ще бъде първият. Или п ...