“Пътят е страшен, но славен”, Христо Ботев пише тези славни думи в прощалното си писмо към своята майка.

Пътища много… Но само един е пътят на славата! Един дълъг път изпълнен с голяма борба. И само най-силните и борбени хора стигат до върха на славата. По пътя няма място за страхливци, няма място за такива, които се отказват пред най-малката трудност, за такива, които не искат да се борят за себе си и за народа си. Питам се: днешните хора борбени ли са, силни ли са, смели ли са? Кой път избират? Страшния (трудния) или лесния? Според мене повечето избират лесния. Всеки гледа лесно, без много усилия и трудности да достигне до върха на своята слава. Може би някой ще каже, че сега времето ни е такова, че сме свободни, не сме под турско робство, както е било по времето на Христо Ботев. Да, така е! Свободни сме, всеки сам избира по кой път да тръгне.

Ако трябва да интерпретираме стихотворението “На прощаване” на Христо Ботев така, че днес да звучи актуално може би ще изглежда така: “Не плачи майко не тъжи, че станах ази наркоман, наркоман майко крадец, че тебе клета оставих да ходиш да се скиташ не мила не драга. Но кълни майко, проклинай тез дилъри, че нас млади залъга…” Звучи тъжно, да, така е! но такъв е днешният път на младите. Искаме и ние да сме велики, известни, ценени, обичани, но когато срещнем трудност по пътя си завиваме в грешната посока - на алкохола, наркотиците, проституцията... А от тези пътища изход няма. Веднъж тръгнал по пътя на наркотиците пътят ти ще стане още по-страшен, но не и славен. Ще погубиш себе си, приятелите си, родителите си. Просто е безсмислено.

За да бъдеш велик човек ти трябват велики дела. За да искаш да постигнеш нещо трябва много да се бориш, дори с цената на много лишения. Страшно е, когато си сам и няма кой да ти подаде ръка по пътя ти към славата. Страшно е, когато не знаеш накъде отиваш и какво те очаква. Страшно е, когато не знаеш дали пак ще се завърнеш... Да, страшно е, но не трябва да се плашим, а смело да вървим по пътя към славата!

Има различни хора: такива, които цял живот тъпчат на едно място и не постигат нищо и такива, които постоянно търсят нови и нови пътища. А когато не стигат пътищата в родната страна отиват в друга и там продължават да се борят и да ходят по страшния път на славата. А ти по кой път вървиш? По лесния нали?

Нека поне за миг се замислим, връщайки се в миналото за Левски и Ботев. Техният път определено е бил страшен, но славен. Борили са се и са останали в сърцата на хората. По страшния път са срещнали и своята смърт. А днес ние от какво умираме? От злоба и алчност!!! А уж сме много борбени? Май не винаги е така? Аз вече избрах по кой път да вървя. Може да е страшен, но се надявам да е славен!