“Пътят е страшен, но славен”, Христо Ботев пише тези славни думи в прощалното си писмо към своята майка.
Пътища много… Но само един е пътят на славата! Един дълъг път изпълнен с голяма борба. И само най-силните и борбени хора стигат до върха на славата. По пътя няма място за страхливци, няма място за такива, които се отказват пред най-малката трудност, за такива, които не искат да се борят за себе си и за народа си. Питам се: днешните хора борбени ли са, силни ли са, смели ли са? Кой път избират? Страшния (трудния) или лесния? Според мене повечето избират лесния. Всеки гледа лесно, без много усилия и трудности да достигне до върха на своята слава. Може би някой ще каже, че сега времето ни е такова, че сме свободни, не сме под турско робство, както е било по времето на Христо Ботев. Да, така е! Свободни сме, всеки сам избира по кой път да тръгне.
Ако трябва да интерпретираме стихотворението “На прощаване” на Христо Ботев така, че днес да звучи актуално може би ще изглежда така: “Не плач ...