6.06.2021 г., 0:06 ч.

Раковски и свободата 

  Есета
2402 1 5
8 мин за четене

   Равковски – първият идеалог на национално-освободителните борби. Бащата на революцията! Основоположникът на идеята, че без самостоятелно и организирано въстание, свободата на българския народ ще продължава да бъде мираж. И в същото време човек, отдаден на журналистиката, публицистиката, поезията, историята и проучвателската етнографска дейност – една високо интелектуална личност, истински човек на XIX-то столетие.

   Светлите идеи за свобода в Раковски не се раждат случайно. Голяма заслуга за тях имат не само стремежът към свобода за поробения български народ и издигането на българската държава наравно с останалите европейски страни, но и образованието, което получава, а то е доста високо за времето си. Един от неговите учители е възрожденският будител Райно Попович, който обучава редица бележите имена от XIX в. като Петър Берон, Гаврил Кръстевич, братята Евлоги и Христо Георгиеви, даскал Ботьо Петков – бащата на Христо Ботев. От него Раковски научава и гръцки, а може даскал Райно Попович да една от онези искри, разпалили по-късно пожара на револщцията в неспокойната душа на непоколебимия котленец. Голям принос за всестранно развитата му личност оказва и образованието, което получава в Цариград, след което Раковски се превръща в полиглот и придобива широки познания в редица науки. Нещо почти немислимо за повечето българи по онова време. Раковски се изгражда като философ, идеолог и отявлен демократ, благодарение на образованието си. Той е един ярък пример за силата на възрожденската пробуда и просвета.

   За Раковски централно място заема още един въпрос – въпросът за църковната ни независимост. Българските земи се намират 500 години под турска политическа власт, но и под гръцка духовна власт. Две робства еднакво страшни, унзителни и изцеждащи силите на нашия изстрадал народ. Векове наред данъци за Високата порта, данъци и за Гръцката патриаршия. И по този въпрос, както и по въпроса за революцията, Раковски е на мнение, че зависимостта от Гръцката патриаршия трябва да отхвърлим сами без да търсим чужда помощ. Той не е привърженик на униатските идеи от тази епоха. Остро ги критикува и смело отхвърля. За Раковски независимата Българска църква е като независимата Българска държава – единствената възможна опция. Нашият непокорен революционер не може да прости и забрави дейността на гръцките свещеници и учители, разпространяващи Мегали идеята, жертва на която са станали доста млади българи през Възраждането. Раковски ясно вижда крайният гръцки национализъм какво пагубно въздействие има върху младото и образовано българско поколение. Млади и образовани българи да се отричат от българския си произход, да сменят имената си с гръцки, да се гърчеят, смятайки че българският народ отстъпва пред гръцкия. Но почти век по-рано сам Паисий изказва негодуванието си към сляпото българско невежество в своята „История славянобългарска“, защото само с аргументите на историята, сами прехвалилите се гърци могат да бъдат оборени. И Раковски като един Паисий също се рови в нашето прастаро минало, за да докаже древността и уникалността на народа ни.

   Но все пак преди всичко името на Раковски свързваме с неговата революционна дейност. Той пръв съзира силата на четническото движение. Като главна опора при него трябва да е предварителната военна подготовка. Турската армия е елитна, с модерно снаряжение и добра военна тактика. Българските чети са сформирани от доброволци, но ентусиазмът на тези мъже е несравним и много често са карали турските войскови части да изтръпват пред жертвоготовността им. Но за да ги има тези доброволци, трябва да има агитация, средства, оръжия, подготовка и един лидер, който да даде пример със себе си. Не на последно място и съобразяване с политическата обстановка в Османската империя и на Балканите като цяло, защото съдбата на балканските народи винаги е била обща. Така в смутните времена на 1861 г. се ражда и Първата българска легия и идеята за всеобщо българско въстание с единен център. Също се е планирало и създаването на Привременно българско правителство, защото участниците в легията са вярвали, че тя ще има успех и трябва да се помисли за сетнешното развитие на новоосвободената българска държава. Този доброволчески отряд макар и подготвят в Сърбия, се е очаквало да увлече след себе си и българите, щом премине на наша земя. Въпреки че легията е разпусната и не стига до сблъсък с турците, вярвам че вътрешното си разочарование от тези събития Раковски е преодолял бързо, защото няма време за разочарование. Всяка секунда трябва да се посвещава на планове за освобождението на народа.

   Раковски прекарва много време извън родните земи. Живее в Румъния, Сърбия, Австро-Унгария, Молдова, Русия, Франция и т.н. Той много добре познава чувството на изгнаника, хъша, на един от множеството синове на Майка България, който живее далече от нея. Несретната съдба на всеки български син, напуснал родното огнище, за да бъде в странство и да планира всеобщата ни революция. Чужденецът си остава чужденец, където и да е, колкото и време да е пребивавал някъде даже и сред свои да е бил. Но през XIX в. българската революция се е градила в свободните вече балкански държави като Румъния например, защото местната турска власт винаги е усещала кои са онези непреклонни глави, които няма никога да паднат на колене пред султана и чуждата вяра. Раковски прекарва голяма част от живота си в странство, в лишения, мизерия, в безпаричие, но с кауза и идея в сърцето си. Като мнозина други бунтовници.

   Разбира се, пребиваването в чужди страни и дейността, която е развивал Раковски там, са били основно с цел да създаде близки контакти с тамошните правителства и да получи съдействие за решаването на българския въпрос. Освен това пребиваванията му в чужбина са били свързани пряко и с неговата журналистическа работа, защото вестниците са мощно оръжие за агитация. Те разпространяват и налагат идеи, информират българите и са ориентирани както към българската емиграция, така и към всеки друг, който иска да се запознае със съдбините на българския народ в Османската империя. Поддържането на контакти с различни тайни организации, е необходимост за осъществяването на Освобождението, защото сам да се бориш срещу цяла империя е не просто непосилно, а безумно.

   Но защо историята помни имена като това на Раковски? Да, той е Идеологът, той е първият,  който съзира в революцията и то организираната, скъсването на робските окови. И все пак, толкова много българи са живели в този период в или извън Осмнаската империя, но колко от тях са дръзнали да се изправят смело срещу турската власт? Малцина за жалост. Да, империя не се бори лесно, но колко империи помни историята, които са рухнали! XIX в. е времето на силен упадък за Високата порта. Ако повече българи бяха заявили желание да напуснат окопа на страха, може би така бленуваната от Раковски революция, щеше да бъде успешна и той щеше да види свободен своя народ. Тъжно е да отдадеш живота си на една велика цел, а да не доживееш реализирането й. Това обаче по никакъв начин не омаловажава направеното от теб, но да изживееш освобождението на своя народ, е несметна радост. Това е денят, заради който си живял. Но страхът сковава. Ето това поробителят е успял да ни наложи за пет века изтезания – страх, който да те смрази до такава степен, че да предпочетеш да търпиш да бъдеш роб, отколкото да въстанеш и да умреш за свободата си. Раковски е бил от последния тип хора – тези, които се борят за свободата си. Ето за това го помним. За това помним още имена като Левски, Ботев, Каравелов, защото макар и под робство, те никога не са били роби.

   Опитът на този светъл българин е съхранен и доразвит от следващото поколение революционери, сред които най-яркото име е Левски. Левски е питаел огромна възхита към личността на Раковски. Въз основа дейността на Идеалога, стъпва подготовката и осъществяването на Априлското въстание, което е апогеят на нашата револщция. Правим това велико събитие, благодарение на идеите на Раковски. Демократ по убеждения, той налага и тези свои виждания като водещи сред революционерите от 70-те години на XIX в. Българският Гарибалди, борещ се до последно за освобождението на родината си.  

   Малко българи са били като Раковски по негово време или пък в сегашно време. Той заслужава преклонение, почит и най-вече никога да не се забравя делото му. България често забравя за героите си, но нека времето само да подчертава величието на този патриот. Нека не бъде просто поредната историческа личност, която се споменава формално в часовете по история, а човек даван за пример и най-вече да се стараем да съхраним и да подръжаваме на този пример – да поставяме родината си на първо място и ако трябва да й служим до смърт, защото истинският българин служи на България до смърт! Нека обичаме родината си, както Раковски я е обичал.

 

 

  

  

  

  

  

  

  

  

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Квазар, правилно е забелязана средата на родоотстъпничеството: "Млади и образовани българи да се отричат от българския си произход, да сменят имената си с гръцки, да се гърчеят, смятайки че българският народ отстъпва пред гръцкия."
  • Смятам, че в есето по светски силно преувеличено е участието на Раковски в духовните борби на народа за църковна независимост и въобще опитът за доближаването му до делото на Паисий. Българският Великден 1860 година е извършва по духовен път от духовни лица с подкрепата на вярващия православен народ.
  • КВАЗАР, мислих да не ти отговарям за да не прозвучи като заяждане, но днес по БТВ 2 имаше интересно предаване / американско, де / за евангилията,.. оказа се , че са само 4 както ги знаем, а имало от Петър, Мария, даже и Юда, писани м/ду 190 и 300 год, така наречените гностици...
    Всеки има свой прочит на историята в крайна сметка.
    Но , темата на есето беше за Г.С.Раковски....
  • Ако трябва да бъда честен, есето много ми хареса,.. наистина просветените хора от едно време са деца на заможни и просветени родители,. в предговора си лъм Записките.. З.Стоянов пише '' Нека тия наши народни светила ви служат за пример ''...после се появиха коментарите,.. после се зачетох за МАСОНИТЕ,,,Г.С.Раковски бил масон, и намеса на Русия, ама трябваше да се намеси и В.И.Ленин...
    Какво е масонството, ерест или учение...'' Масонството чрез своите учения и церемонии се стреми да направи хората по-добри и по този начин да направи света едно по-добро място за живеене,.. с принципи, човешка любов, свобода и равенство...''из техен устав
    Освен Раковски ,масони са били - Захари Стоянов, Ив.Вазов,, Л.Каравелов, Обретенов,.. П.Р.Славейков,.. Караджата...
    МАСОНИ СА БИЛИ Робеспиер, Ларошфуко, Дж.Гарибалди, даже и А.Айфел,... ами Гьоте, Пушкин, Толстой,.. Моцарт, Пучини, какви са...
    Разводних се... Но , още веднъж благодаря за есето и трудът който си положила за него...
  • Ето едно истинско есе, написано по правилата и каноните на хубавото есе. И това е едно от основанията да го харесам. Другото е точното, ясно и убедено описване на заслугите на този велик българин и за създаването на основите на истински свободната българска държава. Третото, което много ми харесва, е подчертаването на тези заслуги - Раковски наистина е изключително известен и тачен у нас, но като че ли малко недооценен - и това, че в есето са подчертани заслугите му заслужи моите адмирации! Само един много важен аспект, при това добре известен, не е засегнат тук. А това е важно - защо след като в началото симпатизира на Русия, след това яростно се противопоставя на нейните пагубни за България цели - особено по въпроса за лъжите и изселването на наши българи, след това превръщани в крепостни. Бил е много далновиден да види, че руският интерес не е нашият интерес (той има огромна статия по този въпрос). Като цяло - браво за това хубаво есе!
Предложения
: ??:??