31.10.2012 г., 12:26

Разбито сърце

2.2K 0 0

Само глухата тишина тук ме кара да те забравям. Защо стана така? Защо съм толкова глупава? Защо сега се чувствам така?
Искам да не те познавам, искам да не съществуваш. Чувствам се толкова сама, самотна. Стичат се сълзи - всяка вечер, всеки ден, всяка нощ.
Просто те обичам. И това ти никога, никога няма да прочетеш. Аз просто нямам капка смелост. Ти никога няма да си до мен, знам го. Аз изгубих надежда,  вяра в себе си. 
Искам да заспя завинаги...

Искам отново да те прегърна и да ти кажа, че те обичам. Но няма как...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъченик на Изкуството Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...