Само глухата тишина тук ме кара да те забравям. Защо стана така? Защо съм толкова глупава? Защо сега се чувствам така?
Искам да не те познавам, искам да не съществуваш. Чувствам се толкова сама, самотна. Стичат се сълзи - всяка вечер, всеки ден, всяка нощ.
Просто те обичам. И това ти никога, никога няма да прочетеш. Аз просто нямам капка смелост. Ти никога няма да си до мен, знам го. Аз изгубих надежда, вяра в себе си.
Искам да заспя завинаги...
Искам отново да те прегърна и да ти кажа, че те обичам. Но няма как...
© Мъченик на Изкуството All rights reserved.