616 резултата
И стъпках думите, раняващи сърцето. Оставих ги назад в ехото, забравила, че ехото умее да връща с пълна сила.
Ушите са камбани, отразяващи болката.Очите са слепи, когато обичаме.
В сезоните са вплетени чувства с различни цветове, а често виждаме само в черно-бяло. Бялото е нежност. И невинност. Бяло ...
  40 
През живота си съм прочела много романи,в които винаги любовта побеждава и всичко завършва щастливо. Всеки накрая е щастлив, обичан и прочие. Разбира се,за мен тези истории бяха напълно измислени и не ги харесвах. От Мистър Дарси до Хийтклиф всичко това ми изглеждаше скучно и преувеличено докато не ...
  183 
Врабчетата играят необезпокоявани от минаващите хора...
Лекият дъжд тихо мокри косите ми, но устните-са жадни за чаша с кафе и затова се насочвам към близкото заведение.
Приятно се усмихва момичето, поднасяйки ми и кафе, и чаша с вода...
След минути малкото спретнато кафене се пълни с жадни за прика ...
  171 
Любовта е омайно вълшебство, което душите ни копнеят да срещнат. Това е най-силното чувство в този свят, което ни дава сили и вдъхновение да изразим най-доброто от себе си. Невъзможното изведнъж става възможно, защото любовта е сила, която ни ръководи през целия ни живот. Но дали с това, че обичаме ...
  285 
Понякога заради един човек се кълнеш, че ще си винаги негов и ще го обичаш до края...и след това,
но когато забележиш, че няма смисъл и се откажеш, тогава какво?
Излиза ли, че не си верен на любовта, че не го обичаш, че не изгаряш за него, а всъщност е точно обратното...
Когато видиш, че няма смисъл ...
  245 
Разговорът продължаваше с часове. Усещах как времето свършваше все повече и повече. Бяха минали съзнателни години и безкрайни мисли. Не се бяхме виждали от месеци, тя бе все същата- очарователна и тайнствена. Аз? Аз бях променена, леко счупена и безкрайно наранена. Не споделих какво съм преживяла, б ...
  196 
История за приятелство или любов. Тя започна работа при него случайно, но го хареса от самото начало. Той беше мъж със стил на живот, рационален и унесен в работата си, но не и безпомощен. Тя бързо отхвърли идеята за връзка с него, защото, той имаше приятелка. Но в не очакван момент неговата приятел ...
  191 
… Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуват картини от намерената, съхранената любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато поискаме ...
  273 
Ще си позволя да коментирам отношенията на мъжа и жена, опитвайки се по някакъв начин да не обидя никого, но тотално осъзнавайки, че това е невъзможно. Та въпроса, който предполагам засяга и други хора е: „ Кое в даден мъж привлича една жена, за да я накара да пожелае сериозни моногамни отношения с ...
  295 
Студът затопли нечии чужди сетива.
Зимата обагри неспокойния, но близък кръгозор.
Капчиците лед разтопиха осмисленото разкаяние.
Далечното слънце високо прошепна: „Ела!”
Луната се усмихна и намигна към земята. ...
  251 
І Жива съм! Без надежда не се живее!
ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Н ...
  261 
Мило мое момиче, още те усещам до мен, мило мое девойче...
Тихият топъл пролетен дъжд донесе обичайното чувство за обич между Мария и Ники.Видяха се там, близо до парка, и страстта на телата се възроди. Той я целуваше пламенно, а капките дъжд отмиваха греха им.
Прегръдките се редуваха с целувките и ...
  287 
Нашата тишина. Красива... вълшебна тишина... Споделена... преживяна тишина. Изпълни ли се с разочарование и гняв, става зла тишина! Тревожна тишина! Ничия тишина. Глутница от съмнения, противоречия, премълчани думи и груби мисли нахлуват в тишината. Шумна тишина! И в същото време е някак празна и гл ...
  302 
Времето минава, болката остава. Не, не се забравя туй що е горило сърцето. Учиш се да живееш с болката и правиш всичко, за да потушиш огъня и да излекуваш болката. Врвме трябва казва всеки.... Не, не е време, а воля... Воля да се изправиш, да потиснеш болката и да се научиш да живееш с нея. Любовта ...
  395 
Когато ми е тъжно, сякаш вятърът играе в косите ми...
И небето след дъжда напомня ми за обичта.
Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
Сърцето пее за порива ми към свобода и трепти при всеки телефонен звън.
Когато съм тъжна, душата е нежна песен и носи толкова мечти към ...
  428 
Не ме е страх от смъртта!Но когато усещам как диша до мен, обикаляща в очакване на моята слабост, страхът е силен, неистов, дори на моменти първичен...Хоризонтите са обгърнати с мъгла,с пердета от липов цвят.Копнежът е по-голям от вярата,вопълът е раздиращ и късащ душата на малки частици, а тялото м ...
  313 
Има мигове, в които човек се чувства по-различно. И иска да ги изживее пак. Те му навяват спомени, които никога няма да забрави. В такъв момент всичко губи реалните си очертания. Разбираш, че той е тук, до сърцето.Призрачно послушен. Наблюдава те. Гледа в очите. Нужна, пълноценна връзка-истинска без ...
  388 
Намерих те. Беше кацнал върху косите ми, развявани от вятъра.
Намерих те. Сред шепота на юлските нощи диви.
Намерих те. Там уханието на тръпката напомня за цвета от липа.
Намерих те. В клоните от пътеки на живота. Разнолики като ден и нощ. В унеса от тъга и скръб, с цветни сълзи. Понякога с минутна ...
  287 
... Снежно-бели облаци ме обгръщат и ме топлят в кошмарите... Белотата заслепява сетивата и забравям за нараняването. Сякаш е топло, нежно, меко, красиво... Между долу и горе няма прегради, а мекостта преобръща представите ми за Рая и Ада...
... Цъфтежът на дръвчетата е пълен с нежността на мекотата ...
  322 
Не плачи, момиче...
И това ще мине... е казал някой.
И ще мине, наистина.
Много болка сърцето ще познае... Отдавна я беше забравило. Не помнеше с години танцът на тихото страдание...
В онези дни то беше абонирано за него... ...
  337 
...Може би човекът е наистина изначално самотен? Толкова хора има уж наоколо, а самотата е като граблива птица в нощта...Когато приемат те за даденост, духът боледува и жадува за нежност… Искам да обичам-силно и неудържимо, храбро и дълбоко-Теб… Отдалечаваме се все повече и повече, гори сърцето, тял ...
  386 
Дъхът ѝ секваше при всяко негово докосване, желанието ѝ се превръщаше в метежно копнение при всяка негова целувка, а шепотът му на нежни слова я караше да потъва още по-дълбоко в стихията на страстта...Страст, граничеща с лудост...да го има, да го усети, да почувства парещите нотки, диво разпалени о ...
  351 
Когато Той не се бори за теб, Правилният ли е?
Ако те иска в живота си, може ли да те чака търпеливо?
Ако те обича истински, ще търси ли в тебе несъвършености?
Когато ти казва, че много говориш, не е ли това опит да те отдалечи от себе си?
Ако иска да те отдалечи от себе си, това любов ли е? ...
  556 
Много се изморих. Повярвай ми. Много.
Да чета статии, зодиаци и хороскопи, надявайки се да срещна вярните думи за теб, да срещна послание, което да ми помогне с разгадаването на твоята тайнственост, да получа отговори на заседналите в мен въпроси....
Но си оставах с очакването.
И ми оатана само жела ...
  316 
Обичам те, не те обичам... желая те, не те желая... мой си, не си мой... едно безкрайно уравнение с хиляди неизвесни, с безброй вероятности, с противоположности, които ту събирам, за да получа правилния отговор, ту някое от тях изваждам, придавайки нов смисъл на бушуващите чувства. И в цялата плетен ...
  317 
Да се събудиш оздравял….онзи момент, в който усещаш само соленият вкус на преминалата висока температура. Халюцинациите са в миналото. Не ти се привиждат мостове, нито кръстопът, а за обратен завой да не говорим. Онзи момент, в който усещаш главата си просто изтръпнала, но не те боли. Знаеш, че нещо ...
  328 
Влюбих се в душата ти.
В думите, безумията в тях, нежността, старанието, суровостта и прямотата дори...
Влюбих се в присъствието ти...
Образ ти изваях различен от реалният, който също ме привлича. Но влюбена съм в усета за теб, в мечтите, в красотата на тяхната сила...
Влюбих се в надвечерните часов ...
  407 
Грижа. Внимание. От това се нуждае крехката и чувствителна жена.
Дори не Любов.
Любовта все някога си отива. След Нея трябва да останат Нежността и Грижата. Да си нежен с някого е умение. Да бъдеш обсипван с нежност е богатство!
А всъщност нежността е Любов. Най-силната, истинската и чиста любов.
Аз ...
  327 
Вече ми омръзна да чета зодиаците. Улавям се, че търся в тях решения и отговори. За твоята липса в дните ми. И Мълчанието в нощите. Изморих се хиляди въпроси на себе си да задавам, да чакам знаци и отговорите им сама да си разкрия.
Някак не е честно така. Отново съм поставена под нечия зависимост. А ...
  281 
"Не се страхувам от чуждите куршуми
не се страхувам от тайнствената смърт,
не се страхувам от теб-вина
не се страхувам от небитието нейде..."
В средата на времето те зърнах. Издирваха беглеца. И те скрих.Мълчах умело, мълчах дълго и по цели дни.Говореше ми тихо-по тялото човешко. ...
  293 
Аз все си пиша... дълго, многословно, вероятно и... досадно... щом ме оставяш все сама да си довършвам мислите... усещанията... Нима, ако търсех монолог, нямаше да го постигна?
Е... постигам го. Имам твоята помощ за това .
Но не това е повикът на желанието ми. Усещам с всички сили как ме пренебрегва ...
  274 
Имало едно време два бонбона. Те били сродни души още преди да бъдат създадени – като се върнем още от купчината захар, та се стигне до оформянето им (уточнявам – ментови са). Но ето че пътищата им най-сетне се разделили. Единият попаднал в една опаковка, а другият – в друга. И така опаковките – в р ...
  534  10  20 
> По-добре приеми истината, каквато и да е тя, отколкото да очакваш нещо друго, но лъжа.
> М. Сервантес
Видях светлината в твоите очи.Тя ме прониза като проблясък на светкавица в мрака. Видях теб, там, сред тълпата от хора, сред аплодисментите и букетите с цветя.
Твоите очи не виждаха светлините, въ ...
  307 
Пътувам по трудните пътеки, с ръце страхливо скрила в пазви.Загърбвам минали неволи, подавайки се на човешките тайни.В косите ме гали вятърът, а аз го моля да не спира да обича. Сърцето ми тупти със сила недостъпна и в пламък изгарят устните от бъдещите страсти.Но не сега! Трябва да почакат! И посре ...
  381 
Съдбата си играе с мен. С моята душа, люлееща се в мрака.Много е тъмно, звездите напомнят тунел, изпълнен с потайности.
Забавление след забавление. Смях, много смях. Примес на горчива ирония. Скрита, притъпена болка. Светът е различен. Настоящето крие красота. В моминското въображение. Музика, идващ ...
  356 
Празна стая. Отпусната душа.
Покоят задушава. Очертанията на косите ми са вече с косъмчета бели. Огледалото е за красота. Не гледам в него. Аз съм другата, чуждата. Любовта се изгуби някъде там, в безкрая на желанията.
Сълзите напират, очите мълчат.
Искам да крещя.
Чуйте ме, хора! ...
  394 
Нощта падаше над града като ударена птица.
Листата, паднали от бурята, лежаха по улиците, говорейки си.
Дългите коси на жената препускаха като вятър покрай заспалите сгради и дъхът на момичето, топлеше нежното и лице.
Беше много красива, особено когато те погледнеше с премрежения си поглед на мадона ...
  493 
Къде отиде любовта?
Думи тежки, изречени от любим човек нараняват душата.
Полегнали, спомените събуждат болката.
Очакването е продължително и някак протяжно.
Обичта, съсухрена от отчаянието, не буди фалшиви илюзии. ...
  319 
Искам да натроша чувствата в себе си. Да не се превръщам в малка капка сълза, за да не се изгубя по Пътя.
Отпечатъци от пръсти, останали на пясъка. Звезди и част от Луна.
Опустели спомени, захвърлени по плажа. Светлини, отразяващи нашите взаимни пламъци.
Искам да натроша чувствата в Сърцето си. Иска ...
  399 
Тя беше в своя възторг с властелинен израз без капчица чувство като самотен паметник насред занемарено градче. Очите, досущ като защеметяващи кървави диаманти, издълбани дълбоко покрити в прясна кал, търкаляйки се деликатно в изсъхналите ронещи се ръце на тъмнокожо дете в Сиера Леон. На оттенък бяха ...
  475 
Предложения
: ??:??