Разбъркани мисли
Разбъркани мисли
Защо да не живеем, както в мислите си - искрени, свободни и щастливи? Защо трябва да се съобразяваме с толкова условности и правила? Но... Точно мислите ни спират и забраняват да сме истински!
Животът за всеки човек всъщност е това, което още не е станало... Което е било, то вече е било. Като книга, прочетена с ентусиазъм и въодушевление... И прибрана при най-ценните вещи... Но вече можем да погледнем отстрани, като безмълвни свидетели на преживелиците... Истинският живот е това, което ни се случва точно в този момент или ще се случва в следващия миг, във времето, което ни очаква някъде. Не преживяното, а другото, което тепърва предстои, ни кара да тръпнем с надежда или с нетърпение пред всеки утрешен ден и само то ни придвижва напред. Но, до такова прозрение стигам след толкова неподозирани изпитания... И сложни взаимоотношения с деца, близки и приятели... Нещата все пак се подреждат по закономерен, логичен и справедлив начин. Всеки получава в точното време това, което заслужава и толкова, колкото му е истински нужно. Везните се уравновесяват, макар че понякога това може да изпреварва нашето съзнателно разбиране на причините и следствията, поемането на собствената ни отговорност. Нежеланието доброволно да ревизираме някаква неудачна област в живота си, може да предизвика проблеми и съответно - промени в нея. И това, от което иначе бихме се лишили с малко тъга, може да бъде изхвърлено с гръм и трясък. Да открием онзи проблем, пред който си затваряме очите, и да не заравяме глава в пясъка. Но и да не бързаме да зачеркваме от живота си нещо или някого, чийто урок и смисъл не сме напълно разбрали. От нас зависи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
