14.05.2007 г., 23:42

РАЗДЯЛА

1.4K 1 1

Отиваш си. Не искаш да се обърнеш.
И сигурно е вече късно да те спра. Боли, когато знаеш и го виждаш за последно. Боли... раздялата.
Знаеш, че ще ми липсваш. Ще търся всичко в теб. Дори това, което до вчера мразех. Не можеш да си тръгнеш просто ей така... без думи, без чувства. Не трябва да си отиваш. Не искам!  Спри! Аз зная, че имаш нужда от мен. Чуй ме! Не искаш, така ли? Казваш, че пътищата ни се разделят. Безсилна съм. Самотна. Не те интересува нищо. Виждам само гърба ти. Не желаеш да ме погледнеш, а аз искам, макар гордо и студено. Не говориш. Безчувствен си. Дори лош. Не си отивай! Изслушай ме! Но гласът ми е нечут...   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...