Отиваш си. Не искаш да се обърнеш.
И сигурно е вече късно да те спра. Боли, когато знаеш и го виждаш за последно. Боли... раздялата.
Знаеш, че ще ми липсваш. Ще търся всичко в теб. Дори това, което до вчера мразех. Не можеш да си тръгнеш просто ей така... без думи, без чувства. Не трябва да си отиваш. Не искам! Спри! Аз зная, че имаш нужда от мен. Чуй ме! Не искаш, така ли? Казваш, че пътищата ни се разделят. Безсилна съм. Самотна. Не те интересува нищо. Виждам само гърба ти. Не желаеш да ме погледнеш, а аз искам, макар гордо и студено. Не говориш. Безчувствен си. Дори лош. Не си отивай! Изслушай ме! Но гласът ми е нечут...