Нашата тишина. Красива... вълшебна тишина... Споделена... преживяна тишина. Изпълни ли се с разочарование и гняв, става зла тишина! Тревожна тишина! Ничия тишина. Глутница от съмнения, противоречия, премълчани думи и груби мисли нахлуват в тишината. Шумна тишина! И в същото време е някак празна и глуха... Небрежна... Безчувствена... Нишки от спомени правят тишината колеблива. Унесена... сънена тишина. После настъпва отчуждение. И тишината става официална. Нелепа тишина. Осакатена тишина. Кошмарна тишина! Всяка тишина разстила шлейфа си и ни понася в различни светове... Вътрешните ни вселени взривяват хаоса, за да се роди нова тишина... с ново начало. И нови въпроси... Питаща тишина. Любопитна тишина. Търсеща отговори. Тишина, изпълнена с надежда... Обещаваща... И потъваме в безкрайното на небесната тишина... Тайнствена... щедра тишина. Съзерцание.
© Павлина Петрова
пп
Тихо е, а душата ми крещи! Но кръвта ми е гореща тишина. След всяко разочарование ставам тишина, която чака, за да повярва...
© Павлина Петрова Всички права запазени