18.12.2012 г., 14:54

Размисли и рози

2.4K 0 1
1 мин за четене

Вървейки по осеяната с кървавочервени рози алея, аз се бях заровила в мислите си за пореден път днес. Размишлявах за цвета, който обагряше красивата алея. Размишлявах за цвета, който обагряше съзнанието ми. Мислех си за цвета, който олицетворяваше представите ми за Него. Мислех си за цвета, който изпълваше сърцето ми, когато се сетех за Него. Размишлявах за всяко опарване и си спомнях прогарящото сърцето ми чувство, което ме караше да викам в тих шепот... в агонизираща болка. Размишлявах колко ли мразя себе си, за да си причиня това, което знам, че скоро няма да отмине. Размишлявах за постъпките си... за миналото си... за бъдещето си.
Толкова омразно чувство - да обичаш и да не бъдеш обичан. И точно тогава всичко започва да губи смисъл... И когато помислих, че всичко е отминало, го видях. Той блестеше и светлината прогаряше очите ми, които аз не затворих, за да му се насладя. Човекът, който е така съвършен... човекът, когото мразя, а всъщност обичам... човекът, който не се интересуваше от мен.
Разминавайки го по кървавочервената алея, прошепнах само "Здравей..." и продължих да вървя. Коленете ми омекнаха от тежестта на чувствата ми, но аз продължих, защото мога... защото трябва.
Вървейки, аз си мислех, вървейки по кървавочервената алея, осеяна с алени рози. Мислех си за цвета на раздялата, цвета на болката, цвета на тъгата... и не са ли всъщност те нюанс на един и същи цвят - любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Карагьозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...