Разум и карма
Истински щастлив си, когато не мислиш за нищо. Пълна свобода над себе си имаш тогава, когато в главата ти няма дори и една мисъл, един проблем, една нотка. Тогава си свободен да мислиш за каквото и да е. Когато освободиш тялото си от нуждата да мисли и да живее в постоянен страх, тогава ще постигнеш мир със себе си и с другите. Когато нямаш нуждата да изливаш цялата си негативна енергия в позитивен поток, а просто се научим да не задържаме такава, тогава ти си свободен да живееш. Тялото е умът ти, умът е тялото ти. Той командва всичко. Ако нямаш здрав разсъдък – нямаш нищо.
Има култури, които вярват, че човек може да избяга от кармата си. Това за тях е да получиш просветление. То, за разлика от глупостта и мъдростта, която се трупа с годините, идва мигновено. Предава се от един просветен на друг. Умът ти да бъде твоята вселена. Неограничен от към възможности, не познаващ страх или болка, но не онова безразсъдно втурване в опасности, а самата концепция “страх” да изгуби значение, в това вътрешна вселена.
Всеки ден ни се повтаря, че трябва да мислим, всеки ден се страхуваме да не го правим. Те ни ограничават, вкарват ни в коловоза на ежедневието без начало и без край.
Затова, за да обичаме нещо истински, трябва да освободим съзнанието си от всичко. А докато все още не можем да го направим, то кармата ще ни преследва, а там оправия няма.
© Йордан Георгиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Авторът, тоест аз приемам градивната Ви критика съвсем добре. Това "есе" е малко далеч от нещата над, които размишлявам обикновено. Те са доста по-прости и доста по-близки до мен. Тук се бях хвърлил в трета глуха, която определено не разбирам особено добре, защото не мога да го обясня просто. А не мога ли да го обясня просто, значи не го разбирам. Благодаря за коментара Ви.
-
Размишления, без никаква добра стойност, според мен. Става дума за някаква псевдофилософия в примитивен гуровски стил. Съжалявам, че се произнасям така категорично и негативно, но считам, че трябва да се дава - поне понякога, някакъв вид отпор на подобни писания, представени на широката публика.
ПП Това, че не ми допада есето, не значи, че не уважавам на общо основание автора му, който най-вероятно има много и различни "неесеистичнофилософски" достойнства.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ето някои единични щрихи по повод на цитата:
Тертулиан (християнски апологет), напр., е казал, че "мисълта е зло". Той е имал предвид онези мисли, които пречат на придобиването на Св. Дух, които отдалечават човека от богословието. Казано по друг начин - ако човек е развил достатъчно своя духовен разум, т.е. с Божия помощ и с положено собствено усилие -съдействие (на Бога), е получил дар - разсъдливост, смиреномъдрие и богомислие, той може донякъде да "неглижира", УСЛОВНО казано, "мисленето".
Според "Бхагавадгита", ако мисленето е обвързано само или почти само с ума ( манас) и това - логично, е в ущърб на разума (будхи), това наистина не е добре. Умът (манас) престава да бъде "бъбрив" и метафизично "контрапродуктивен", едва когато чрез съответните начини разумът е надделял над природните сили - гуни (вкл. над ума) и се е слял с атмана, при което, впрочем, се получава надсетивно наслаждение, което единствено (сред наслажденията) може да "претендира" за трайност.
Промените, за които става дума, наистина са свързани с получаване на ново качество, характеризиращо се със своята отчетливост, но имат и характеристика на процеси, продължаващи да се осъществяват ( като промени) във времето. Те са жертвени (саможертвени) актове на "освобождение чрез самоотричане" (вж. "Бхагавадгита", гл. 18.)
Поздрав и извинение за предишната ми страстна рязкост!