8.06.2019 г., 19:45 ч.

Реквием на една жена 

99 1 4
1 мин за четене

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аnna (Ана Янкова)
    Благодаря за коментара, Антоан! Темата за болката е една , от които често засягам в творбите си. Не съм се замисляла как точно да тълкувам тази творба, и с интерес прочетох анализа, който си направил. Може би болката, както и свободата не могат съвсем точно да се изразят, просто зависят от състоянието на душата в даден момент от живота. Приятно е да те чета. Поздрав!
  • meteor (meteor1meteor)
    Досега, не бях срещал такъв стил на писане! Казвам го в напълно позитивния смисъл! Изненада бе за мен, това описание и обвързване на вселената с човешките (женски в случая) чувства - които интерпретират по няколко начина Студът, Зимата, Капчиците, Слънцето, Вятърът, Звездите, Комините, Къщите, Улиците (като вероятен символ на посоките) ...
    Есе на любовната болка. (Не може да е друго, според мен. Болка в големи мащаби. Но... Млъкни сърце! Кой знае? Понякога сюрреализма става реализъм, и обратното. Мисля, че последните думи са просто надеждата. Знаем, какво (за нея)...
    Трябва да се отбележи началото-защото е знак, как антагонистично ще се равият нещата: "Студът затопли нечии чужди сетива." Дори и да не съм познал - аз така го интерпретирам: Студът в нечия душа затопля нечии чужди сетива... Цялото произведение, има многотълкуваемост. Аз избирам болката. Пресъздадена по изключително обобщаващ метод. Защото болката не е самостоятелна-никога! Тя е свързана с всичко, което ни заобикаля.
  • Аnna (Ана Янкова)
    Благодаря, Розали!
  • РозалиАнгелова (Розали Ангелова)
    Хареса ми!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.