Студът затопли нечии чужди сетива.
Зимата обагри неспокойния, но близък кръгозор.
Капчиците лед разтопиха осмисленото разкаяние.
Далечното слънце високо прошепна: „Ела!”
Луната се усмихна и намигна към земята.
Звездите протегнаха тънки длани за хамелеонска милувка.
Вятърът закачливо разроши черните прозрачни коси.
Оголените дървета канеха на хладния си празник.
Димът от комините поиска да ме топли дълго.
Къщите се пререждаха, за да стигнат по-бързо до сърцето.
Улиците като лабиринти издирваха нервно душата.
Там ли си? ...