Рождество Христово
Р О Ж Д Е С Т В О Х Р И С Т О ВО
И
Н О В А Г О Д И Н А
Днес е Рождество Христово, а на мен ми е от тъпо по-тъпо и безразлично. Цял ден лапаме някакъв разпльокан ориз - от гнусен по-гнусен. Коледната ни трапеза вече 7 год. Лявата ми част е схваната, скулата ме боли, нагоре главата - да не говорим, устните ми са изтръпнали и треперят. Повръща ми се. Чувствам се стара и грозна. Чувствам се мъртва. Коледа е.
31. декември
Отврателно ми е.
Откакто сме станали, се караме. Отказвам да изляза с него за хляб. Нямаме никакви пари. Нямаме и нищо за ядене. Нито украса, нито подаръци, за настроение да не говоря. Поредната ми кошмарна Нова Година. Поредният ми Ад и ужас.
Той излиза и купува 4 хляба. Аз си отчупвам един голям крайщник, дъвча вяло, свила се в креслото. Замислям се. Навън продължават да гърмят с пиратки. Някои от тях приличат на бомби. Лулата ми угасва на коленете. Мисля си за това, че тази година окончателно се разделих с всичките си илюзии и мечти. Отвън толкова силно гръмва нещо, че целият блок се разтърсва. Ослушвам се. Той лежи на леглото и гледа телевизия. Бобът ври на котлона, минава обяд. Стъмва се. Мръква. Кошмарна Нова Година. И двамата сме по анцузи, и двамата плюскаме боб. На терасата стои една чиния с нарязана на тънко сланина. Наливам си една чаша вино и я пия сама. Душата ми тихичко се разплаква.
Става 22 ч., той пее за някакви негови Нова Година.
В 23 ч., същият ритуал се повтаря.
В полунощ – за Българската. На мен ми се повръща. Небето гръмва във фойерверки и цветни ракети, президентът ни поздравява, ние си събуваме анцузите и си лягаме. Момчето под нас усилва музиката си докрая. Хаус. Със сълзи на очи в тъмното, легнала сама, под ритъма на музиката, си казвам ЧНГ. Сълзите ми протичат по лицето. Нова Година е.
Стефка Галева
Гр.Сандански
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Галева Всички права запазени
