Рождество Христово
Р О Ж Д Е С Т В О Х Р И С Т О ВО
И
Н О В А Г О Д И Н А
Днес е Рождество Христово, а на мен ми е от тъпо по-тъпо и безразлично. Цял ден лапаме някакъв разпльокан ориз - от гнусен по-гнусен. Коледната ни трапеза вече 7 год. Лявата ми част е схваната, скулата ме боли, нагоре главата - да не говорим, устните ми са изтръпнали и треперят. Повръща ми се. Чувствам се стара и грозна. Чувствам се мъртва. Коледа е.
31. декември
Отврателно ми е.
Откакто сме станали, се караме. Отказвам да изляза с него за хляб. Нямаме никакви пари. Нямаме и нищо за ядене. Нито украса, нито подаръци, за настроение да не говоря. Поредната ми кошмарна Нова Година. Поредният ми Ад и ужас.
Той излиза и купува 4 хляба. Аз си отчупвам един голям крайщник, дъвча вяло, свила се в креслото. Замислям се. Навън продължават да гърмят с пиратки. Някои от тях приличат на бомби. Лулата ми угасва на коленете. Мисля си за това, че тази година окончателно се разделих с всичките си илюзии и мечти. Отвън толкова силно гръмва нещо, че целият блок се разтърсва. Ослушвам се. Той лежи на леглото и гледа телевизия. Бобът ври на котлона, минава обяд. Стъмва се. Мръква. Кошмарна Нова Година. И двамата сме по анцузи, и двамата плюскаме боб. На терасата стои една чиния с нарязана на тънко сланина. Наливам си една чаша вино и я пия сама. Душата ми тихичко се разплаква.
Става 22 ч., той пее за някакви негови Нова Година.
В 23 ч., същият ритуал се повтаря.
В полунощ – за Българската. На мен ми се повръща. Небето гръмва във фойерверки и цветни ракети, президентът ни поздравява, ние си събуваме анцузите и си лягаме. Момчето под нас усилва музиката си докрая. Хаус. Със сълзи на очи в тъмното, легнала сама, под ритъма на музиката, си казвам ЧНГ. Сълзите ми протичат по лицето. Нова Година е.
Стефка Галева
Гр.Сандански
© Стефка Галева All rights reserved.
