Сама съм. Опитвам да излея мъката в слова и пиша нещо върху белия лист, но не става... Раната ме изгаря и болката - прорязва дълбоко в гърдите, оставяйки синина от ударите по сърцето...
Какво се е случило? Не знам, наистина! Вярно ли е всичко, което снощи чух??? Илюзия ли бяха животът ми и вярата ми? Защо у мен съзнанието мълчи и нямам разум, нямам думи просто да се изразя?
... Пред мен е чашата почти преполовена. Джинът с много лед и парченце жълт лимон се зъби насреща ми с ледена хлад и някакъв креслив присмех... Каква глупачка съм! Да вярвам на думите му, на погледа му, а той може би през цялото време ми се е подигравал. Играл си е с наивната ми доверчивост, която винаги първосигнално проявявам! Ама и аз съм една плоска романтичка - и да видя слон, ще си кажа, че е плод на великото ми въобръжение, че това е мравчица, щом милият ми казва, че е МРАВЧИЦА!...
Опитвам се да пиша още, да се върна в онзи стар спомен от трудните дни и да се сетя дали това наистина е било изневяра... Една съ ...