Сама съм. Опитвам да излея мъката в слова и пиша нещо върху белия лист, но не става... Раната ме изгаря и болката - прорязва дълбоко в гърдите, оставяйки синина от ударите по сърцето...
Какво се е случило? Не знам, наистина! Вярно ли е всичко, което снощи чух??? Илюзия ли бяха животът ми и вярата ми? Защо у мен съзнанието мълчи и нямам разум, нямам думи просто да се изразя?
... Пред мен е чашата почти преполовена. Джинът с много лед и парченце жълт лимон се зъби насреща ми с ледена хлад и някакъв креслив присмех... Каква глупачка съм!  Да вярвам на думите му, на погледа му, а той може би през цялото време ми се е подигравал. Играл си е с наивната ми доверчивост, която винаги първосигнално проявявам! Ама и аз съм една плоска романтичка - и да видя слон, ще си кажа, че е плод на великото ми въобръжение, че това е мравчица, щом милият ми казва, че е МРАВЧИЦА!...
Опитвам се да пиша още, да се върна в онзи стар спомен от трудните дни и да се сетя дали това наистина е било изневяра... Една сълза капва директно от сведения ми поглед върху листа. Продължавам да пиша. Там, където капна сълзата, химикалката раздра листа и се отвори дупка. Загледах се. Сетих се за черните дупки, които поглъщат активно материята и се хранят с частиците ù и енергията... А не е ли "черна дупка" и замисълът на онзи порочен мъж, който е склонен на всичко, за да ме вкара в леглото си? Не съм ли аз заблудената овца, която сега си трови напразно нервите в безсмислени терзания? Ами ако съм си живяла с истината и това сега е лъжата? Как е било в действителност? И има ли смисъл след толкова години да се връщам назад и да опитвам да ровя в отдавна изтиналата пепел, където няма и остатък от въгленче, няма никаква искра?
А и аз отдавна вече съм простила! Бях почти забравила, докато не ми припомни той, снощният пореден натегач. Ах, как ги мразя тези мръсни номера и хитри, но подли интриги! Но това са те, мъжете - за да се докопат до една жена, са склонни да развихрят и най-подмолното си въобръжение... Е, сбъркал си! Няма да се дам! Интуитивно се вслушвам в шума в ушите си... Лек повей. Някакъв хлад. Падащо жълто листо... Звук на търсеща своите птица. Плясък на криле и носещо се по въздуха бледосиво перце... На гургулица е. А тя е чисто същество, с чисти помисли и чувства... Значи съм права. Наистина онзи гадняр пак ме будалка. С користна цел.
... Пламъкът от коледната ароматна свещ трепна, сякаш докоснат от преминаващ дух - мой посетител в нощта. Какво ли иска сега да ми каже? Може би че трябва да спра с алкохола?... Дааааааааа, прав е. Наистина пих достатъчно и стигнах до умните си заключения: не се доверявай на думите на мъж, чиято единствена цел е да те събори за известно време на леглото.