Роза или кокиче
Днес с дъщеричката ми бяхме на гости на моя приятелка. Говорихме си, рисувахме... Детето първо си драскаше нещо, после поиска каката да ù рисува. След малко там се появиха черешки, ягодки, жабче, кокиче...
Изпитах някакво странно умиление, когато видях "предвестника на пролетта”, цъфнал върху онзи лист. Спомням си, че като деца ходихме по пазарите и търсихме някоя баба, която продава кокичета – дори само да ги видим. Купувахме си и пращахме картички, на които имаше от тези нежни и крехки цветове. Когато през почивните дни отивах на село, първото нещо, което правех, беше да обиколя градината на баба и да потърся кокичета. С приятелките си ги подарявахме помежду си или пък ги купувахме за майките...
С времето спрях да търся бабите с кокичетата... По-рядко започнах да ходя и на село. Мама вече беше достатъчно „голяма” и започнах да ù подарявам цветя като за големи.
Аз повече се радвах на рози, по възможност тъмночервени... И забравих за кокичетата. До днес...
Да, преди време пак си мислех колко неща са загубени във времето... Сетих се, че вече трудно, да не кажа невъзможно, е да видя светулки, дори там, където зная, че има... Понякога като мина покрай някоя локва и се опитвам да видя... попови лъжички. Но не успявам.
Аз ли съм станала твърде възрастна? Или всичко, което ме е впечатлявало толкова, всъщност е незначително?
Има ли вероятност отново да ги намеря? И къде да ги търся: на познатите места или в едно добре познато (не)далечно време?
07.03.2011 г.
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мария, забравихме се. Една шестичка от мен!
-
Приятели, благодаря, че сте тук! Благодаря за чудесните пожелания. Благодаря, че ме подкрепяте! Поздрави и прегръдки!
-
Хайде, успех! Откова чакаме романа! И да напишеш още един!
-
Мила Мими,
Толкова съжалявам, че няма да присъствам на представянето на нещо толкова ценно за теб - първата ти книга "Обсебване".Но да не правя трагедия от това, радвам се, че си успяла и съм сигурна в твоя успех.
Тази вечер с удоволствие ще прочета всичко твое, пропуснато във времето поради една или друга причина...
"Да, преди време пак си мислех колко неща са загубени във времето..."
Само това изречение провокира толкова много въпроси и стана повод за размисъл за смисъла на моя живот и на човешкия изобщо.
"Роза или кокиче" е тънък психологичен анализ на човешката природа. Поставя и много въпроси...
Ценностната ни система също търпи промяна. Това, което е било красиво, хубаво, впечатляващо в миналото, сега впечатлява със сигурност децата, тези които опознават света.
Прочетох книги, които съм чела 17,18,30 годишна, за да проверя ,дали ще имат същото въздействие върху мен и знаеш ли, че има разлика.
Дали пък критерият ни вече е доста завишен?
Поздрави и хубава и спокойна вечер. Дими -
Благодаря, че се спряхте при мен и не сте ме забравили след дългото отсъствие.
Благодаря за прекрасните пожелания! Ще се радвам да се видим!
Поздрави! -
Да, много неща се загубиха във времето... Благодаря, че ни ги припомняш! Успех и попътен вятър на книгата ти, Мария!
-
Успех на представянето ти желая, Мария! Незабравимо ще бъде, знам това!
-
Намерила си ги! Не съм от познавачите на творчеството ти, но това, което прочетох до момента ме кара да вярвам, че си ги намерила. Поздравления за книгата! Много се радвам, че най-после ще си стиснем ръцете и то по такъв прекрасен повод!
-
Благодаря, Веси! Надявам се всеки да намери... Поздрави!
Скъпи приятели, след дълго очакване излезе от печат първата ми книга "Обсебване"; издателство "Български писател";редактор: Гриша Трифонов
Ще има премиера в София на 17.03.2011 г., 18.00 ч., гр. София, ул. "Славянска" №29, Галерия-книжарница "София прес". Книгата ще представи д-р Димитър Гачев.
Приятели, ще ми бъде приятно да се видим отново с тези от вас, с които се познаваме и да се запознаем на живо с тези, с които общуваме само виртуално!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
