Заградена ли съм от хора? Не чувам и не виждам нищо. Замечтала съм се и знам само, че ангелите ме чуват. Чуват писъците ми, молбите, туптящото ми от страх сърце, мислите, треперещите ми колене, мечтите... Това ли е лошото? Това ли е нереалното? Доста често хората се оплакват, че си нямат никого. Но понякога не е ли хубаво да се скриеш в един ъгъл на една тъмна стая и да останеш там завинаги? Не си ли искал да чуеш мислите си? Не си ли искал да останеш в мрака, за да разбереш себе си? Не е страшно да плачеш, страшно е да се усмихваш всеки път, когато не можеш да издържиш и брадичката ти се разтреперва, искайки да те накара да се отпуснеш.
Понякога сърцето ми плаче, а аз не мога да разбера защо. Чувствата ми се превръщат в сълзи и падат по меките ми бузи без причина. Тогава искам само да пиша, да пиша и никога да не спра. Искам само да се заровя в някоя книга, в нещо, което ще ме накара да забравя и колкото и пъти да опитвам, не мога да избягам от тревогите си.
Днес, сега и завинаги се ч ...