Днес имах работа и трябваше да ползвам услугите на автобус. Застанах на спирката и си зачаках. Знаех, че номера, който наближава отива там, където искам, освен това го прочетох и на табелата. Качих се, имаше свободни места и седнах; взех си билетче и загледах през прозореца. След две спирки се усетих, че всъщност пътувам в... обратната посока. Е, ще се поразходя, ще направя една панорамна обиколка... какво толкова. Стигнахме до последна спирка и... хайде обратно. Вече пътувах към целта си.
Вятърът се усили, появиха се облаци и си казах на ум, че не ми се ще да вали, че ще ми обърка плановете. В този момент съзрях паметника на кан Крум. И се сетих за неговите закони. Вярно, че всяко време си изисква своето и затова направих една бърза съпоставка на тогава и сега и стигнах до извода, че няма да е лошо тези закони, както и още доста, да бъдат валидни и за нашето общество. И не само това – трябва и да се прилагат. Не зная защо, но отново ми се стори парадокс – имаме паметник на първия български законодател, а не спазваме законите си. Защото имаме, но в доста случаи не са подходящи. Разрових се и намерих един текст, който ще цитирам, а всеки може да си направи извод какво имам предвид:
„...българите унищожили напълно аварите. Крум запитал пленниците авари: „От какво мислите, че загина вашият предводител и целият ви народ?” А те отговорили: „Понеже взаимните клетви се умножиха и погубиха по-смелите и по-умните; и още, понеже насилниците и крадците станаха съобщници на съдиите; също така и от пиянството. Тъй като виното се увеличаваше, всички станаха пияници; освен това от подкупничеството, също и от търговията. Защото всички станаха търговци и се мамеха помежду си. И от това произлезе нашата гибел." А той, като чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните закони:
1) „Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан.
2) И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит.
3) Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде.
4) Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите да му бъдат отнети.
5) Заповядал също да се строшават краката на крадците и
6) ... всички лозя да се изкоренят.
7) На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда;
или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите.”
Тогава се замислих колко още такива парадокси има. Сетих се, че това ми напомня на Ботев и Левски. Има техни паметници, къщи-музеи и т. н. Но колко хора, колко българи наистина знаят кои са те? Какво са направили? И колко българи биха отговорили на тези въпроси, че това са футболни отбори и да изрецитират всичките участия, победи и загуби! Възможно ли е да не знаем кои са тези велики българи, тези символи, а да искаме да има България? И колко от нас са чували за Аспарух само в песента на Румънеца и Енчев!?
Това е като кръста и вярата. Дали всеки, който е сложил кръст на врата си е вярващ? И трябва ли да се демонстрира нещо толкова лично? И ако кръста е символ защо се носи като украшение? А този, който не е „увесил” кръст върху гърдите си, не е ли точно този, който носи вярата в сърцето си?
Или предизборните плакати, които виждам и на тях пише, че „Европа ни чака” или „Европа ни чува” и т. н. Стана ми хем смешно, хем тъжно - повече тъжно: ние не просто сме в Европа; ние сме били половин Европа; ние сме най-старата нация оцеляла в Европа (поне засега)... А днес Европа... ни чака! Как? - Като блудния син ли!?
Това е като онзи надпис след Асеновград, по пътя за Кърджали. Надпис изписан от дървета, върху Родопи планина: „Боже, пази България!” Надпис, който вече го няма, защото дърветата вече са изсечени. Но аз го помня... Защо тази „молитва” я няма; не е нужна ли?! Напротив - сега повече от всякога...
Огледах се. На следващата спирка трябваше да слизам. Мислех си... А само сбърках посоката. Това ли е начинът? - Винаги ли, за да намерим правилния път, трябва да сбъркаме посоката?!
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени