Сбърках посоката...
Днес имах работа и трябваше да ползвам услугите на автобус. Застанах на спирката и си зачаках. Знаех, че номера, който наближава отива там, където искам, освен това го прочетох и на табелата. Качих се, имаше свободни места и седнах; взех си билетче и загледах през прозореца. След две спирки се усетих, че всъщност пътувам в... обратната посока. Е, ще се поразходя, ще направя една панорамна обиколка... какво толкова. Стигнахме до последна спирка и... хайде обратно. Вече пътувах към целта си.
Вятърът се усили, появиха се облаци и си казах на ум, че не ми се ще да вали, че ще ми обърка плановете. В този момент съзрях паметника на кан Крум. И се сетих за неговите закони. Вярно, че всяко време си изисква своето и затова направих една бърза съпоставка на тогава и сега и стигнах до извода, че няма да е лошо тези закони, както и още доста, да бъдат валидни и за нашето общество. И не само това – трябва и да се прилагат. Не зная защо, но отново ми се стори парадокс – имаме паметник на първия български законодател, а не спазваме законите си. Защото имаме, но в доста случаи не са подходящи. Разрових се и намерих един текст, който ще цитирам, а всеки може да си направи извод какво имам предвид:
„...българите унищожили напълно аварите. Крум запитал пленниците авари: „От какво мислите, че загина вашият предводител и целият ви народ?” А те отговорили: „Понеже взаимните клетви се умножиха и погубиха по-смелите и по-умните; и още, понеже насилниците и крадците станаха съобщници на съдиите; също така и от пиянството. Тъй като виното се увеличаваше, всички станаха пияници; освен това от подкупничеството, също и от търговията. Защото всички станаха търговци и се мамеха помежду си. И от това произлезе нашата гибел." А той, като чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните закони:
1) „Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан.
2) И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит.
3) Не се позволява да се дава храна на онзи, който краде.
4) Или ако някой би се осмелил да направи това, имотите да му бъдат отнети.
5) Заповядал също да се строшават краката на крадците и
6) ... всички лозя да се изкоренят.
7) На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда;
или пък, който не постъпи така, ще му бъдат отнети имотите.”
Тогава се замислих колко още такива парадокси има. Сетих се, че това ми напомня на Ботев и Левски. Има техни паметници, къщи-музеи и т. н. Но колко хора, колко българи наистина знаят кои са те? Какво са направили? И колко българи биха отговорили на тези въпроси, че това са футболни отбори и да изрецитират всичките участия, победи и загуби! Възможно ли е да не знаем кои са тези велики българи, тези символи, а да искаме да има България? И колко от нас са чували за Аспарух само в песента на Румънеца и Енчев!?
Това е като кръста и вярата. Дали всеки, който е сложил кръст на врата си е вярващ? И трябва ли да се демонстрира нещо толкова лично? И ако кръста е символ защо се носи като украшение? А този, който не е „увесил” кръст върху гърдите си, не е ли точно този, който носи вярата в сърцето си?
Или предизборните плакати, които виждам и на тях пише, че „Европа ни чака” или „Европа ни чува” и т. н. Стана ми хем смешно, хем тъжно - повече тъжно: ние не просто сме в Европа; ние сме били половин Европа; ние сме най-старата нация оцеляла в Европа (поне засега)... А днес Европа... ни чака! Как? - Като блудния син ли!?
Това е като онзи надпис след Асеновград, по пътя за Кърджали. Надпис изписан от дървета, върху Родопи планина: „Боже, пази България!” Надпис, който вече го няма, защото дърветата вече са изсечени. Но аз го помня... Защо тази „молитва” я няма; не е нужна ли?! Напротив - сега повече от всякога...
Огледах се. На следващата спирка трябваше да слизам. Мислех си... А само сбърках посоката. Това ли е начинът? - Винаги ли, за да намерим правилния път, трябва да сбъркаме посоката?!
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Винаги ли, за да намерим правилния път, трябва да сбъркаме посоката?!" Ето това най-много ми хареса! Според мен точно така се получава, кой знае може би затова хората грешат по природа - за да намрят правилния път
Браво, много ми хареса! -
В някои случаи не съм сигурна, че и този принцип помага! Благодаря за мнението! Поздрави! Нели!
-
Ами едно нещо, за да се оправи трябва да се обърка преди това съвсем.. Ако не беше сбъркала посоката, нямаше да ти остане време да нахвърляш идеи за това прекрасно есе... всичко има причина.. Може би за да се оправят нещата трябва да действаме алогично на всички наши предварителни планове и действия..
-
Дими, Илияна, благодаря за мненията и за милите думи! Поздрави!
-
Харесват ми твоите есета, въпросите, бодилчетата, които хвърляш към нашите съвести и сърца. Поздрави!
-
Поздравления и от мен.Такъв е живота - да намерим правилния път, трябва да сбъркаме посоката, да идем в рая, трябва да минем през ада, за да се оправи нещо,първо трябва да се развали.Какво пък, че ще минем по-дългия път, важен е резултата.Дими
-
Никодим, колко пъти може да оцелее феникса? Надявам се много. И, надявам се, ние да сме като феникс. Поздрави!
Майна, наистина е лошо! Поздрави!
Дими, надявам се да намерим някъде светла отбивка. Скоро ли бележките ще станат текст? Поздрави!
Грег, това беше основната причина да цитирам откъса. То дано да е сървайвър... Да не стане накрая "Титаник"! Поздрави!
Миа, благодаря за милите думи! Ще ми се да спра да пиша такива неща или по-точно да нямам поводи за това. И текстовете ми да са изпълнени с оптимизъм и надежда! Но, като гледам, май ще продължавам да пиша...Поздрави!
Благодаря ви за мненията! Поздрави!
-
Като чета каква е причината да бъдат унищожени аварите, разбирам, че нищо добро не ни чака. Тук в момента е същото, каквото е било при тях преди 11 века. Нищо ново под слънцето, както са казвали римляните, ама и тях ги няма отдавна. Ние все още противно на всякаква логика оцеляваме. Питам се само до кога ще продължи този сървайвър.
-
Така е, майна.Най-лошото е, че си абсолютно права.
-
Средния живот на етносите бил около 700 години, нашия етнос е оцелял защото един път вече е умирал. Нямаме запазени приказки отпреди османското иго... Етноса ни възкръснал скоро след смъртта си, относително скоро ни предстои втора смърт. Дали бихме възкръснали пак и като какво?
Някога земните и небесни закони служели на хората, днес хората служат на земните закони, поредния кумир, който хората са издялали, този път от слово. Един огромен и необхватен кумир, живеещ свой собствен живот, хранещ се кумир, изяждащ тези които са го сътворили.
Тъжни поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
