Nothing-To-Lose (Аля)
8 7
6.10.2013 г., 12:32 ч.

Седмо чувство 

  Есета » Лични
1862 0 6
2 мин за четене

Седмо чувство

 

Мъчително и бавно измъкване от пропаст с размерите на черна дупка в космоса. 

Дълги, неразтревожени от никого уикенди. Безсънни нощи, прекарани в мислене за абсолютно нищо. Сутрешните окончателни решения за спешно ново начало, отложени за друг път, се сливат с безвкусни животоспасяващи ежедневия на отлагане до последна възможност.

Други уикенди.

Други последни поправки на окончателни решения.

Безвремие, обезпокоявано единствено от учестения пулс на биологичен часовник.

 Случайна среща истерично възприемам като обещание. Виждам някаква промисъл, давам плът на мечта, вменявам й смисъл, оплитам я в илюзии и си намислям блян. Дресирало ме да му вярвам, седмото ми чувство крещи в лицето ми, че това не е за мен и няма да я бъде тази. 

Абееее,  пак се скарвам с него...

Връхлита ме надежда, че мога да съм друга и спешно измислям красива пиеса, в която играя всички женски роли. Правя монолозите на доброто момиче, на кучката, на отегчената интелектуалка, на силната жена - изобщо всички образи, без моя собствен. 

На местата, на които очаквам диалози, нароченият от мен самата мъжки персонаж се оказва заклещен някъде в публиката, затиснат между балон, издут от преялото му с предателски разочарования его, и цепелин, натъпкан с лепкавата мъгла на собствените му грешки. 

 Седмото ми чувство прави благороден опит да ме извади от конфуза и подава реплика. Болката отляво се посмалява и оставя празно място, което се изпълва с напразна надежда. Импровизирам. С мазохистично отчаяно упорство се задържам върху паяжина от явна невъзможност. Нишките й се късат с пукот под тежестта на дългото очакване. Скритата зад сложен изказ наранена гордост се размазва челно в откровено нежелание.

Във вечерите след спектаклите на дъното на чашата, намирам обяснение, даващо щедро оправдание за унизителната настоятелност. Ден след ден превръщам вълнението в болка, болката в срам, а него пък в отчаяно разочарование.

Сезонът свършва! Излизам в нетворчески отпуск за безкръвно отстраняване на злокачествена обич. Нетърпеливо, съзнателно, безумно, садистично заглушавам гласа на сърцето си, затискам с възглавница устата му, задушавам го - последна конвулсия и... хоп! Едри капки от очите заличават следите на злодеянието.

Щеше да остане неразкрито, неразбрано, незапомнено, ако не бях направила самопризнания, но предпочетох катарзиса на изкуплението.

Съдете ме! Не ме е страх.

Седмото ми чувство ми подсказва, че има надежда.

Подсказва ми, че само така има надежда. 

© Аля Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Щеше да остане неразкрито, неразбрано, незапомнено, ако не бях направила самопризнания, но предпочетох катарзиса на изкуплението." Докосващо!
  • Високо оцених, начина ти на изразяване и писане. За женските роли - развалят нещата, точно когато е най-хубаво! Но пък това му е хубавото!
    Браво от мен! Искаме още! С Фил ще си партнирате чудесно!
  • Благодаря за оценките! Нова съм сред вас и ми е много приятно, че ми отделихте време. Поздрави на всички!
  • Стилът определено е много интересен. Харесах, адски добре премерено и написано.
  • Чудесно е! Имаш интересен стил на изразяване.
    "Седмото ми чувство ми подсказва, че има надежда." - винаги има надежда!
    Поздрави!
  • Случайна среща истерично възприемам като обещание. Познато, а също и за намислените блянове!Много ми хареса!
Предложения
: ??:??