Седмо чувство
Мъчително и бавно измъкване от пропаст с размерите на черна дупка в космоса.
Дълги, неразтревожени от никого уикенди. Безсънни нощи, прекарани в мислене за абсолютно нищо. Сутрешните окончателни решения за спешно ново начало, отложени за друг път, се сливат с безвкусни животоспасяващи ежедневия на отлагане до последна възможност.
Други уикенди.
Други последни поправки на окончателни решения.
Безвремие, обезпокоявано единствено от учестения пулс на биологичен часовник.
Случайна среща истерично възприемам като обещание. Виждам някаква промисъл, давам плът на мечта, вменявам й смисъл, оплитам я в илюзии и си намислям блян. Дресирало ме да му вярвам, седмото ми чувство крещи в лицето ми, че това не е за мен и няма да я бъде тази.
Абееее, пак се скарвам с него...
Връхлита ме надежда, че мога да съм друга и спешно измислям красива пиеса, в която играя всички женски роли. Правя монолозите на доброто момиче, на кучката, на отегчената интелектуалка, на силната жена - изобщо всички ...