Седемнадесет години животът ми празен и неоценен. Седемнадесет години живях в свят без любов и нежност. Търсех утехата в малките изкушения. Усмихвах се, а всъщност бях тъжна. Седемнадесет години търсех истинскят мъж. Търсех, търсех, но не намирах, а ти си бил винаги до мен. Бях сляпа за твоята любов. Накара ме да прогледна и не позволи на студената ми душа да ни раздели. Повярва в мен, обича ме и ме накара и аз да те обичам. Прости ми ако съм те наранила. Прости ми, че е имало други преди теб. Прости ми, че обичам само теб. Остани с мен завинаги до края на свта. Вярвам ти и знам, че няма да ме предадеш. Сега ти си ми всичко: дома, живота, любовта. Сега моя ден започва и завършва с теб. Сега аз и ти сме ние. Сега и завинаги ще те обичам, и няма никой и нищо което ще го промени. Сега и завинаги!!!
п.с. Симона, мисля си, че това по-скоро е към есетата. Също бих ти предложил за заглавие да му сложиш последния ти ред. Не си длъжна, просто предложение.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.