Dec 1, 2006, 10:29 PM

Сега и завинаги

  Essays
2.7K 0 3
Седемнадесет години животът ми празен и неоценен.
Седемнадесет години живях в свят без любов и нежност.
Търсех утехата в малките изкушения.
Усмихвах се, а всъщност бях тъжна.
Седемнадесет години търсех истинскят мъж.
Търсех, търсех, но не намирах,  
а ти си бил винаги до мен.
Бях сляпа за твоята любов.
Накара ме да прогледна и не позволи на
студената ми душа да ни раздели.
Повярва в мен, обича ме и ме
накара и аз да те обичам.
Прости ми ако съм те наранила.
Прости ми, че е имало други преди теб.
Прости ми, че обичам само теб.
Остани с мен завинаги до края на свта.
Вярвам ти и знам, че няма да ме предадеш.
Сега ти си ми всичко:
дома, живота, любовта.
Сега моя ден започва и завършва с теб.
Сега аз и ти сме ние.
Сега и завинаги ще те обичам,
и няма никой и нищо което ще го промени.
Сега и завинаги!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...