simoncheto` (Симона Атанасова)
13 12
1 дек. 2006 г., 22:29

Сега и завинаги 

  Эссе
2392 0 3
Седемнадесет години животът ми празен и неоценен.
Седемнадесет години живях в свят без любов и нежност.
Търсех утехата в малките изкушения.
Усмихвах се, а всъщност бях тъжна.
Седемнадесет години търсех истинскят мъж.
Търсех, търсех, но не намирах,  
а ти си бил винаги до мен.
Бях сляпа за твоята любов.
Накара ме да прогледна и не позволи на
студената ми душа да ни раздели.
Повярва в мен, обича ме и ме
накара и аз да те обичам.
Прости ми ако съм те наранила.
Прости ми, че е имало други преди теб.
Прости ми, че обичам само теб.
Остани с мен завинаги до края на свта.
Вярвам ти и знам, че няма да ме предадеш.
Сега ти си ми всичко:
дома, живота, любовта.
Сега моя ден започва и завършва с теб.
Сега аз и ти сме ние.
Сега и завинаги ще те обичам,
и няма никой и нищо което ще го промени.
Сега и завинаги!!!

© Симона Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??