Това звучи като че ли малко старомодно, сякаш е фраза, излязла от някой исторически черно-бял филм. Но нали периодично обръщаме поглед назад? Почти буди смях някой мъж да сподели, че прави секс със съпругата си. И то страхотен секс. При жените като че ли нещата са в по-мек вариант. Допустимо е да говорим за законната си половинка и да използваме суперлативи за... действията ни в леглото.
Някои хора смятат за престижно да имат любовник/ца и те да са единствените сексуални обекти. За други е въпрос на ценностна система да изпълняват съпружеските си задължения. Е, това е, когато стане задължение, идва времето на третия (може и четвъртия) във връзката. Но как да не стане задължение? След дълги години, през които си играем на мигрена и умора, как да остане онази тръпка, онзи инстинкт, който ни кара да забравим всичко!
В началото нещата са наред – измисляме неща, които да разнообразяват ежедневието ни; млади сме, хубави, жизнени и можем да предизвикаме ревност; изпробваме „Кама сутра”... Но ...