Секс със съпруг/ата
Това звучи като че ли малко старомодно, сякаш е фраза, излязла от някой исторически черно-бял филм. Но нали периодично обръщаме поглед назад? Почти буди смях някой мъж да сподели, че прави секс със съпругата си. И то страхотен секс. При жените като че ли нещата са в по-мек вариант. Допустимо е да говорим за законната си половинка и да използваме суперлативи за... действията ни в леглото.
Някои хора смятат за престижно да имат любовник/ца и те да са единствените сексуални обекти. За други е въпрос на ценностна система да изпълняват съпружеските си задължения. Е, това е, когато стане задължение, идва времето на третия (може и четвъртия) във връзката. Но как да не стане задължение? След дълги години, през които си играем на мигрена и умора, как да остане онази тръпка, онзи инстинкт, който ни кара да забравим всичко!
В началото нещата са наред – измисляме неща, които да разнообразяват ежедневието ни; млади сме, хубави, жизнени и можем да предизвикаме ревност; изпробваме „Кама сутра”... Но с времето огънят като че ли утихва – при единия по-бързо, а другият – какво да прави? Когато има енергия и желание да гаси пожари, да гледа изгасването и тлеенето ли? И търси алтернатива. Вероятно. Трябва ли да се преструваме? Да поддържаме изкуствено чувствата и страстта? Възможно ли е докато се преструваме, че всичко е както трябва, то наистина да стане? Да повярваме и да стане? Или просто продължаваме агонията?
Казваме си, че когато жената се поддържа, изглежда добре и т.н., съпругът ù няма да погледне настрани, даже няма и да си помисли. Но така ли е наистина? Или ако се променяме като хамелеони, ще поддържаме интереса по-дълго, до... дълбока старост. Или с напредването на възрастта не е нужно да се прави секс? Достатъчно е, че се обичаме и уважаваме.
Но аз отидох много далече във времето. Говорила съм си с млади хора, скоро женени. Изненадах се, когато споделиха, че сексът преди сватбата и след това е различен. Станал е по-скучен. По-еднообразен. Дори по график - задължения, деца... Ако преди „бракуването” френската любов е задължителна, то след това е табу – жената вече е повече майка, не любовница напр. И започват мечтите за друга жена, с която е позволено да правиш всичко. А съпругата не е ли и любовница (освен майка)? Ако има такава промяна, това значи ли, че бракът е узаконен вариант за разплод? Ами удоволствието?
... Единственото табу при секса със съпруга/та, и изобщо при секса, трябва да са ограниченията...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados
