Сензар - космическият език на Душите
СЕНЗАР
"космичният език на душите"
"Човек се променя към форми, които не са от този свят. С течение на времето, той преминава към безформеност, към равнината на горния цикъл. И знай, че трябва да станеш безформен, преди да се съединиш със Светлината."
"Изумрудените скрижали" - Тот
Преродени, пречистени в море от роса, ние вървим към утробата на вечността, дъх от дъха, живот в ръцете на живота, смисълът на вечното, трептящо в сърцето на микрокосмоса. С факлата на познанието осветяваме страниците от книгата "Живот", а с пламъка на истината прогаряме всяка рана. "Жива" и "Мъртва" вода се сливат в едно, и преплували отвъд хоризонта на космоса, бавно потъваме в тишината, родена от утробата на нощта. Небето е наниз от звезди, трептящи върху паяжината на сътворението, светлина и звук на върха на вълната от енергия, осмислят архетипните принципи на безвремието. Поток от тахиони пътува от бездната към всички живи същества и в мимолетния си сблъсък, носещ в себе си неписаните закони на вселената, завършва мисията си на месия.
"Сънят" е огън за реалността, който по сребърната нишка ни води към върха - там, където лежат тайните на вибриращият първичен глас. Светлината, забавя своя ход, честота й заглъхва и в този миг на отрицание, в който космосът замръзва, се раждаме Ти и Аз, сътворява се природата. Животът ражда Смърт, окичена с огърлица от сълзи, но прекрачили прага на страданието и прегърнали себе си с любов, ние достигаме точката отвъд пределното, където Смъртта ражда Живот от нетленни искри. Изворът, който никога не пресъхва, е красив пейзаж от недокоснати светове, неизменна част от потока, не умираща частица от цялото, вечен трепет на неизгасващия дух.
Там, където Слънцето е неспособно да докосне, любовта прониква с цялата си сила и сред дълбините на нощта започва де се носи утеха, мир и спокойствие. Вечно възкръсващи, капките пролетен дъжд, подхранват корените на дървото и там, сгушени в прегръдката на Земята, заспиваме блажено.
В себе си носим ключа към всяка неотключена врата и стига да поискаме, можем да докоснем светлината, скрита зад всяка тъмнина. Търсим някой да ни погледне с нежността на разтворено от слънцето венчелистче, да ни потопи в своите очи, скрили бездна от звезди, да ни погледне сякаш ни вижда за първи път, а всъщност познава до болка душата, скрита зад маската. „Днес" се срещаме отново, за пореден път, за да разкрием тайната на "вчера", а "утре" се разделяме, оставили след себе си стъпки от тъга и радост.
Понякога имаме чувството, че участваме в нямо кино, сякаш животът ни е черно-бяла лента, в която единствено успяваме да наблюдаваме безучастно хода на колелото на Съдбата. Искаме да избягаме, да се скрием, да крещим, но не можем, ние сме неми, защото гласът на Душата ни е скрит на дъното на океана и само, когато заспим в дълбоко мълчание, филмът изведнъж оживява, става цветен и току успяваме да доловим зад воала на невидимото частица от истинския ни Аз.
ИНТИ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аматерасу Всички права запазени
. Всичко останало, което наговорихте - Манас, мъдрост, пелтеченето за това, че нагрубявам добрия чичо Хермес, свидетелства само за едно - че сте личност с проблеми, и то сериозни.
