Сензар - космическият език на Душите
СЕНЗАР
"космичният език на душите"
"Човек се променя към форми, които не са от този свят. С течение на времето, той преминава към безформеност, към равнината на горния цикъл. И знай, че трябва да станеш безформен, преди да се съединиш със Светлината."
"Изумрудените скрижали" - Тот
Преродени, пречистени в море от роса, ние вървим към утробата на вечността, дъх от дъха, живот в ръцете на живота, смисълът на вечното, трептящо в сърцето на микрокосмоса. С факлата на познанието осветяваме страниците от книгата "Живот", а с пламъка на истината прогаряме всяка рана. "Жива" и "Мъртва" вода се сливат в едно, и преплували отвъд хоризонта на космоса, бавно потъваме в тишината, родена от утробата на нощта. Небето е наниз от звезди, трептящи върху паяжината на сътворението, светлина и звук на върха на вълната от енергия, осмислят архетипните принципи на безвремието. Поток от тахиони пътува от бездната към всички живи същества и в мимолетния си сблъсък, носещ в себе си неписаните закони на вселената, завършва мисията си на месия.
"Сънят" е огън за реалността, който по сребърната нишка ни води към върха - там, където лежат тайните на вибриращият първичен глас. Светлината, забавя своя ход, честота й заглъхва и в този миг на отрицание, в който космосът замръзва, се раждаме Ти и Аз, сътворява се природата. Животът ражда Смърт, окичена с огърлица от сълзи, но прекрачили прага на страданието и прегърнали себе си с любов, ние достигаме точката отвъд пределното, където Смъртта ражда Живот от нетленни искри. Изворът, който никога не пресъхва, е красив пейзаж от недокоснати светове, неизменна част от потока, не умираща частица от цялото, вечен трепет на неизгасващия дух.
Там, където Слънцето е неспособно да докосне, любовта прониква с цялата си сила и сред дълбините на нощта започва де се носи утеха, мир и спокойствие. Вечно възкръсващи, капките пролетен дъжд, подхранват корените на дървото и там, сгушени в прегръдката на Земята, заспиваме блажено.
В себе си носим ключа към всяка неотключена врата и стига да поискаме, можем да докоснем светлината, скрита зад всяка тъмнина. Търсим някой да ни погледне с нежността на разтворено от слънцето венчелистче, да ни потопи в своите очи, скрили бездна от звезди, да ни погледне сякаш ни вижда за първи път, а всъщност познава до болка душата, скрита зад маската. „Днес" се срещаме отново, за пореден път, за да разкрием тайната на "вчера", а "утре" се разделяме, оставили след себе си стъпки от тъга и радост.
Понякога имаме чувството, че участваме в нямо кино, сякаш животът ни е черно-бяла лента, в която единствено успяваме да наблюдаваме безучастно хода на колелото на Съдбата. Искаме да избягаме, да се скрием, да крещим, но не можем, ние сме неми, защото гласът на Душата ни е скрит на дъното на океана и само, когато заспим в дълбоко мълчание, филмът изведнъж оживява, става цветен и току успяваме да доловим зад воала на невидимото частица от истинския ни Аз.
ИНТИ
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аматерасу Todos los derechos reservados
. Всичко останало, което наговорихте - Манас, мъдрост, пелтеченето за това, че нагрубявам добрия чичо Хермес, свидетелства само за едно - че сте личност с проблеми, и то сериозни.
