Толкова години прекарах лутайки се из живота. Пристигах на различни места, а сякаш след един миг вече си тръгвах. Намирах нови приятелства, леко може би пренебрегвах старите (за което искрено съжалявам)... Опитвах се да следвам правилото "Риск - печели, риск - губи"... Тъй, като вече бях изгубила шанс да осъществя мечтата си - нямах какво повече да губя... Има хора, които пускат Тото и се надяват да спечелят... Попълват няколко числа и оставят късмета си да се изправи срещу шансът... Но няма гаранция, че записвайки числата си ще спечелиш... Понякога едно неволно задраскване на число, което дори не си искал да бъде там, е причината да спечелиш... Мисля, че се нарича "Шанс"...
Един ден просто реших... Тръгнах на някъде, без да знам къде всъщност... Оставих куп очаквания на Летище София и просто се качих на "розовият самолет"... Стигнах "Някъде", но това място определено не беше моето място... Трябваше да реша бързо... И нали съм чувала приказката за "птичката, пееща на рамото ти веднъж в живота" не ми трябваше много време за размисъл... Събрах куфара, натъпках в него малко мечти, повечко смелост и шепа надежда, и... "Дим да ме няма". Качих се на влака и отпътувах... Блуждаещият ми поглед внезапно спря, когато забелязах зеленото поле с препускащи коне в него... И леката уплаха, която таих в себе си беше изместена от една замечтана усмивка... За момент сякаш не бях във влака, а препусках там по голямото, зелено поле... И така съвсем случайно попаднах на най-точното място, на което можеше да се озова... Съвсем случайно открих "нещото" , което търсех от толкова много време... Шанс... този, който ще ме направи или най-щастливия човек на света, или ще се постарае да разбие отново на хиляди парченца мечтите ми...
© Цветелина Иванова Всички права запазени