Щастие или Нещастие

  Когато се обърнеш назад и видиш болката на отминалите дни, не ти ли се иска да се върнеш и да постъпиш по друг начин? Не се ли чувстваш самотен сред горчивината на спомените ти? Сълзите ти потичат сами, но ти не можеш и не искаш да ги спреш. Когато плачеш ти олеква, така че защо трябва да прекъсваш пороя от солени капки, стичащи се по страните ти и парещи лицето ти? А иска ли ти се понякога изобщо да не съществуваш? Да не си се раждал, да не си живял този живот? Не ти ли се приисква да забравиш всички мъки и горчивини и да избягаш някъде далеч, далеч от всички тъжни спомени и незаздравели рани? А може би желаеш да изтръгнеш сърцето си, за да не те боли и да заровиш душата си, за да не чувстваш нищо? Ах, как боли от тези спомени, нали? И когато сълзите ти пресъхнат  и ти остане само тъпата болка в гърдите и подутите очи, не ти ли се приисква живота ти да беше различен? Но веднага се сещаш, че от мъката и нещастието никой не е избягал. И все пак започваш да мечтаеш за един свят, където всяко нещо ти доставя удоволствие, а щастието не те изпуска даже за миг. И така се замечтаваш и така ти олеква, че не искаш да се връщаш в жестоката реалност. Но след време, колкото и да не ти се иска, се връщаш в действителността. Но ти имаш вече нови сили да се бориш срещу несгодите в живота. Ти вече вярваш, че някога, някъде, независимо от всичко ще откриеш щастието и ще живееш с пълни от радост очи, а дните ти ще бъдат изпълнени с безкрайно много усмивки. Отсега нататък тази мисъл ще бъде постоянно с теб. И ето след време ти вече не лееш сълзи, потънал в горчивината на спомените. Ти вече се усмихваш и кипиш от щастие. Но това вече не ти прави впечатление. Забравил болката от  миналото, с широк поглед към бъдещето, ти виждаш пред себе си толкова красота и радост, че дори върховете на косите ти показват колко си щастлив. Но как успя? Да! Ти си намерил любовта! Но не онази с „цуни-муни” и дотук или другата, която се измерва в креватни пози. Не! Ти си открил тази, която кипи от жизнерадост, тази, в която откриваш нужното ти спокойствие, удовлетвореността от взаимното доверие, уважение и приятелство. Ти си намерил истинската любов. Тази, в която другите нямат думата и в която нищо не би могло да те накара да се усъмниш в любовта на другия. Тази любов, в която колкото и близо да си до любимия, никога не можеш да му се наситиш, в която даваш всичко, за да видиш лицето срещу себе си усмихнато и тази усмивка кара цялото ти същество да заиграе в луд ритъм. Да! Ти, плачещият от мъката в душата си, си открил най-голямото щастие в живота – ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ!!!