Щастие или Нещастие
Когато се обърнеш назад и видиш болката на отминалите дни, не ти ли се иска да се върнеш и да постъпиш по друг начин? Не се ли чувстваш самотен сред горчивината на спомените ти? Сълзите ти потичат сами, но ти не можеш и не искаш да ги спреш. Когато плачеш ти олеква, така че защо трябва да прекъсваш пороя от солени капки, стичащи се по страните ти и парещи лицето ти? А иска ли ти се понякога изобщо да не съществуваш? Да не си се раждал, да не си живял този живот? Не ти ли се приисква да забравиш всички мъки и горчивини и да избягаш някъде далеч, далеч от всички тъжни спомени и незаздравели рани? А може би желаеш да изтръгнеш сърцето си, за да не те боли и да заровиш душата си, за да не чувстваш нищо? Ах, как боли от тези спомени, нали? И когато сълзите ти пресъхнат и ти остане само тъпата болка в гърдите и подутите очи, не ти ли се приисква живота ти да беше различен? Но веднага се сещаш, че от мъката и нещастието никой не е избягал. И все пак започваш да мечтаеш за ...