18.02.2006 г., 17:45 ч.

Ще те изтръгна от душата си завинаги 

  Есета
2709 0 2
3 мин за четене

Настъпващата вечер-студен полъх на нахлуващи спомени! За любовта , отлетяла като птица от живота ми. Още е пред очите ми мигът ,в които ти обърна гръб на нежните чувства и си замина , без дори да кажеш СБОГОМ. Изтръгна сърцето ми и замина надалеч. Стоя в късната нощ и отново пиша писмо до теб върху розовата хартия.Писмо , което ти никога няма да получиш, или поне така мислих. Вместо парфюм , то е напоено със сълзите на едно момиче , което винаги ще те обича. Тръгна си ми остави разбито сърце , счупени мечти и надежди,превърнати в илюзии и като звезден прах разпиляни в пространството. Колко много те обичах и съзнавайки че в това се състои моята гибел , аз продължавам да те обичам.
Пиша писмото адресирано до теб в нощтта и от небето падна една звезда .Усмихнах се и си казах , че с нея умира и надеждата ми отново да чуя онези две слова отронващи се от устните ти.Онова сладко ОБИЧАМ ТЕ,което и до ден днешен крепи душата ми. Страданието нахлува като наркотик в мен и от сърцето ми започва да капе кръв.Устните ти още горят върху моите и чувствам как искам отново да усетя целувката ти! Ти ме нарани , но това съвсем не значи че вече не те обичам.Безсмислената ми любов все още витае в сърцето ми и изпълва цялото ми същество. Тръгна си и остави разруха след себе си.Опитвайки се да събера останките от душата си аз все още стоях над написаните няколко реда в писмото"Бъди щастлив макар и далеч от мен . Обичай друга и се усмихвай , нека сърцето ти се изпълва с радост и щастие и макар и сълзите да давят гърлото ми ти пожелавам да откриеш истинската любов,дори това да не съм аз..." .Останалото исках да ти кажа в очите но на дали щях да сдържа сълзите си ,а не исках да ме видиш разплакана.Не исках да вярваш,че съм слаба.Исках да скрия любовта си и дописвайки онова изстрадано "ОБИЧАМ ТЕ" в писмото си,аз реших никога да не го получиш.
Изправих се и отворих прозореца , хладният вятър,които нахлу в сърцето ми прочисти мислите ми.Погледнах навън и за мое очудване ти беше там,под прозореца и ме гледаше втренчено.Аз потреперах,затворих очи и се надявах когато ги отворя теб да те няма , да те изтръгна от живота си.Да , но не сънувах .Ти стоеше там и ме гледаше,вятърът грабна листа и го отвя право в краката ти.Сърцето ми спря да бие и цялата изтръпнах.Ти взе писмото и започна да четеш написаното,аз не казах нищо. Прочете го от край до край и погледна право в мен.
Една сълза се стече по бузата ти , каза само "съжалявам" и погледна в земята.Чудех се какво правиш там,под моя прозорец , а не си с другата.
"Не съжалявай за нищо!Аз преглътнах болката,щастлива съм и отдавна съм ти простила.Върви при момичето си и я обичаи така, както мен не можа да обикнеш.Направи това и аз ще съм базкрайно щастлива,когато ти си щастлив" .
Изрекох тези думи , но като че ли ги извадих от дебрите на ада в сърцето си.То започна да кърви все повече и повече.Ти се усмихна и си тръгна.Погледнах бюрото си.Цялото бе в кръв,болката в сърцето ми ме бе накарала да стисна с всички сили ножа за писма,който стоеше отгоре и от дланта ми капеха малки червени капчици.Като че ли не в ръката , а в сърцето ми бе забит този нож.Затворих очи и стиснах силно ръката си.Когато кръвта спря да тече вече бях решила-ЩЕ ТЕ ИЗТРЪГНА ОТ ДУШАТА СИ ЗАВИНАГИ.


© Теодора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??