Feb 18, 2006, 5:45 PM

Ще те изтръгна от душата си завинаги 

  Essays
3438 0 2
3 min reading
Настъпващата вечер-студен полъх на нахлуващи спомени! За любовта , отлетяла като птица от живота ми. Още е пред очите ми мигът ,в които ти обърна гръб на нежните чувства и си замина , без дори да кажеш СБОГОМ. Изтръгна сърцето ми и замина надалеч. Стоя в късната нощ и отново пиша писмо до теб върху розовата хартия.Писмо , което ти никога няма да получиш, или поне така мислих. Вместо парфюм , то е напоено със сълзите на едно момиче , което винаги ще те обича. Тръгна си ми остави разбито сърце , счупени мечти и надежди,превърнати в илюзии и като звезден прах разпиляни в пространството. Колко много те обичах и съзнавайки че в това се състои моята гибел , аз продължавам да те обичам.
Пиша писмото адресирано до теб в нощтта и от небето падна една звезда .Усмихнах се и си казах , че с нея умира и надеждата ми отново да чуя онези две слова отронващи се от устните ти.Онова сладко ОБИЧАМ ТЕ,което и до ден днешен крепи душата ми. Страданието нахлува като наркотик в мен и от сърцето ми започва да ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Random works
: ??:??